Определение за план и програма
Дори отмяната на даден план или програма също може да се разглежда като план или програма, въпреки че Директивата за СЕО се отнася само за актове, които изменят планове и програми. Вж. дело C-567/10, Inter-Environnement Bruxelles и други, параграфи 38-39: "В това отношение е възможно частичната или пълната отмяна на план или програма да има значително въздействие върху околната среда, тъй като може да включва изменение на планирането, предвидено в съответните територии. По този начин мярка за отмяна може да доведе до значителни последици за околната среда, тъй като, както беше отбелязано от Комисията и от генералния адвокат в точки 40 и 41 от нейното заключение, такава мярка задължително води до изменение на правната референтна рамка и следователно променя последиците за околната среда, които са били оценени, според случая, съгласно процедурата, предвидена в Директива 2001/42." Това заключение предполага задължение за извършване на оценка в процедурата, която е била предмет на пълната или частичната отмяна на устройствения план.
По отношение на различните хибридни актове особено важни са заключенията на решението на СЕС по дело C-160/17, Thybaut и други, СЕС разглежда характера на постановление на Министъра на жилищното строителство, транспорта и териториалното развитие на Валония, с което се определя район за градско планиране на територията на центъра на Orp-le-Petit, който попада в юрисдикцията на по-малката община Orp-Jauche (8000 жители, на 15 км югоизточно от Louvain). Според запитващата юрисдикция целта на плана е била единствено да определи периметъра на района, т.е. границите на географската зона, в рамките на която може да се осъществи градоустройственият план за обновяване и развитие на градските функции, изискващи създаването, изменението, разширяването, премахването или надстрояването на пътища и обществени пространства. Съдът на ЕС заключава, че планът "както поради начина, по който е определен, така и поради целта си, която е да позволи дерогация от изискванията за планиране на планове, отнасящи се до сгради и градоустройствени планове, попада в сектора "градоустройство или земеползване" по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от директивата" (точка 49).
Според СЕС планът също така установява рамка за бъдещи разрешения за планиране, въпреки че не съдържа никаква позитивна правна уредба, тъй като определянето на квартала с обжалвания указ "е равносилно на приемане на принципа на бъдещ план за градско развитие, който ще може да бъде осъществен чрез по-лесно предоставяне на дерогации от действащите изисквания за планиране [...]. От това следва, че макар такъв акт да не предвижда и да не може да предвижда положителни изисквания, предвидената в него възможност за по-лесно получаване на дерогация от действащите правила за планиране изменя правния процес и следователно вкарва разглеждания в главното производство район за окрупняване в обхвата на член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО" (точки 56, 58). По този начин, от гледна точка на своето съдържание и цел, такъв план допринася за изпълнението на проектите, включени в приложението към Директивата за ОВОС.
Актовете в смесена форма между планове и разрешителни също могат да бъдат предмет на СЕО. Един такъв пример е мярка (в този случай постановление на министър-председателя), която определя общия капацитет за третиране на съществуващите инсталации за изгаряне на отпадъци, които вече са в експлоатация, определя използването на този капацитет и определяне изграждането на нови инсталации за изгаряне. В този смисъл е решението по дело C-305/18, Verdi Ambiente e Società (VAS) - Aps Onlus и др.
По принцип не може да се изключи, че дори закон, предложен от национално правителство и одобрен от парламента, отговаря на всички условия, за да се счита за план или програма. Всъщност законодателните мерки са изрично включени в определението, съдържащо се в първото тире на чл. 2, буква а) от Директивата за СЕО и при тълкуването на тази разпоредба Съдът на ЕС отхвърли категоричното изключване на законодателните мерки от плановете и програмите, подлежащи на оценка, както и аналогията с категориите, произтичащи от Орхуската конвенция и така наречения Киевски протокол.
Дори указ и циркулярно писмо, приети от федералното правителство, могат да се считат за план или програма за целите на СЕО, при условие че съдържат различни разпоредби относно разположението и експлоатацията на проекти като вятърни паркове (дело C-24/19, A. и други).
Горепосочените решения предполагат необходимостта от извършване на СЕО за нормативни актове, определящи изискванията за изпълнение на строителни проекти (изисквания за използване на земята, технически изисквания за сградите), при които въздействието върху околната среда се състои в това, че набор от установени условия и критерии служат за одобряване и изпълнение на един или повече от проектите, които могат да имат значително въздействие върху околната среда. Казано на прост език, това е основата за разрешаване на проекти, които подлежат на ОВОС.
Възможно е обаче да не е ясно колко конкретно трябва да бъде това основание. Дело C-290/15 се отнася до условията за създаване на вятърни паркове, определени в заповед ("Настоящите специфични за сектора условия се прилагат за вятърни паркове, чиято обща мощност е най-малко 0,5 MW електроенергия, посочени в раздели 40.10.01.04.02 и 40.10.01.04.03 от приложение I"). Въпросната заповед не определя "пълна рамка" за изпълнението на проектите; определените условия се състоят от технически стандарти, условия за експлоатация, предотвратяване на аварии и пожари, норми за шум, възстановяване на първоначалното състояние и внасяне на финансова гаранция за експлоатацията на вятърните паркове. В същото време обаче разпоредбите на заповедта са отделени от референтната рамка и картографирането на районите за разполагане на вятърните електроцентрали, така че тя е класическа техническа заповед. СЕС стига до заключението, че заповедта подлежи на оценка на въздействието, тъй като е от съществено значение за енергийния сектор и допринася за определянето на рамката за изпълнение на проекти за вятърни паркове, сред проектите, изброени в Приложение II към Директивата за ОВОС.
Изглежда, че съществува алтернативен сценарий, при който дори гореспоменатата заповед няма да се квалифицира като план по смисъла на Директивата за СЕО. Такъв би бил случаят, ако планът не би могъл да окаже никакво въздействие върху околната среда. В този случай той наистина би регламентирал задължителни критерии, но инертни за околната среда. Вж. Заключението на генералния адвокат по дело C-290/15, D'Oultremont и други, точка 82: "EDORA счита, че разпоредбите, съдържащи се в оспорваната заповед, няма да имат никакво значително въздействие върху околната среда. Строго погледнато обаче, това не е предпоставка за задължението за извършване на екологична оценка съгласно член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО. Вярно е, че от прочита на решението по дело Dimos Kropias Attikis може да се направи обратното заключение. В такъв случай обаче разглеждането на възможността за значително въздействие върху околната среда би се ограничило до въпроса дали въз основа на обективна информация може да се изключи, че този план или проект ще има значително въздействие върху съответния обект. Изглежда малко вероятно това да е лесно осъществимо в контекста на определянето на гранични стойности, особено когато те са свързани с генерирането на шум и трептенето на сенките."
Освен това разглеждането на заповедта като план вероятно няма да е необходимо, ако процесът на СЕО, провеждан при изготвянето на документи за териториално устройство или други планове, стига дотам, че да разглежда техническите критерии, посочени в заповедта, при спазване на изискванията за участие на обществеността. И накрая, различна ситуация би възникнала и ако определените критерии не са задължителни и имат само спомагателен характер. Следователно не би имало задължителна рамка, която е предпоставка за необходимостта от процеса на СЕО.
Неотдавна, по дело C-461/23, Umweltforum Osnabrücker Land, Съдът на ЕС разглежда постановление, прието от окръг Оснабрюк, с което специалната защитена зона Bäche im Artland се обявява за зона от "Натура 2000" съгласно Директивата за местообитанията. Постановлението включва списък на човешките дейности, които са забранени в зоната, както и разрешените изключения от тези забрани. Спорният въпрос е дали постановлението (или поне частта от него, отнасяща се до изключенията от забраните) е трябвало да бъде предмет на оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директивата за СЕО. Съдът постановява, че постановлението като цяло е пряко свързано с управлението на въпросния обект или е необходимо за неговото управление. Поради това, с оглед на формулировката на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, той не изисква оценка на въздействието му върху целите на опазване на обекта и следователно не попада в обхвата на Директивата за СЕО.