Преглед на законодателството на ЕС относно екологичните оценки
Общ контекст на достиженията на правото на ЕС
Наред със законодателството за опазване на природата, оценката на въздействието върху околната среда е един от първите елементи на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда. Първоначалната Директива за ОВОС е приета още през 1985 г. Съответната съдебна практика все още е приложима и е отразена в по-новата версия.
Най-съществената разлика между директивите за ОВОС и СЕО се състои в техния обхват: докато ОВОС се фокусира върху конкретен проект и върху последиците/въздействията върху околната среда само на този проект, СЕО прилага по-общ подход при разглеждането на публични планове и програми от различни сектори (селско стопанство, горско стопанство, рибарство, енергетика, промишленост, планиране на земеползването и т.н.)
Съществуват значителни връзка между екологичните оценки (Директивите за ОВОС/СЕО) и съществените елементи на законодателството на ЕС в областта на околната среда (като Рамковите директиви за отпадъците и водите, законодателството за опазване на природата, Директивата за промишлените емисии и т.н.), както е показано на схемата по-долу.
Тази връзка понякога се илюстрират и от значителното припокриване на обхвата: например по-голямата част от промишлените инсталации, попадащи в обхвата на Директивата са емисиите от промишлеността (IED) (която изисква комплексно разрешително за такива инсталации), трябва да преминат през етапа на планиране на Оценката на въздействието върху околната среда и да получат съгласие за разработване от компетентния орган.