Преглед на законодателството на ЕС относно екологичните оценки
Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)
В обхвата на Директивата за ОВОС попадат голямо разнообразие от проекти: селското стопанство, различни промишлени отрасли (енергетика, минно дело, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост и др.), както и инфраструктурни проекти (пътища и железопътни линии, летища, тръбопроводи, кабели за високо напрежение, проекти за градско развитие, водоснабдителни съоръжения) и дори някои туристически проекти (ски писти, постоянни къмпинги или караванни паркове) са включени в списъците на Приложение I или Приложение II към Директивата за ОВОС.
Съществува разлика между процедурата, която се изисква за проектите, класифицирани съответно в Приложения I и II.
Всички проекти, изброени в Приложение I, се считат от законодателя за такива, които имат значително въздействие върху околната среда предвид тяхното естество и/или размер, и следователно изискват задължителна ОВОС без допълнително разглеждане на обстоятелствата на проекта. Такъв е случаят например с големите горивни инсталации (топлоелектрически централи или други горивни инсталации с топлинна мощност над 300 мегавата), ядрените централи, рафинериите, железопътните линии на дълги разстояния, магистралите и скоростните пътища, летищата с дължина на основната писта 2100 метра или повече, язовирите и големите агропромишлени проекти.
За проектите, изброени в Приложение II, компетентните органи в държавите членки имат право да решат дали е необходима ОВОС. Това става чрез така наречената "процедура за скрининг", която определя екологичните последици от въпросния проект. Това може да стане или въз основа на прагове, или на критерии, определени от националното законодателство за транспониране, или на разглеждане на всеки отделен случай от компетентния орган. При определянето на праговете/критериите или при извършването на разглеждането на всеки отделен случай, компетентният орган трябва да вземе предвид критериите, посочени в Приложение III към директивата. Голям брой от проектите, изброени в Приложение II, са идентични с тези в Приложение I, но са под прага, установен в него) - в тези случаи в Приложение II винаги се посочва, че това са "проекти, които не са включени в Приложение I" (например горивни инсталации, агропромишлени инсталации, железопътни линии, пътища и т.н.) В същото време има някои проекти, които са включени само в Приложение II (например водноелектрически централи, интензивно рибовъдство, проекти от хранително-вкусовата промишленост, проекти за градско развитие).
Директивата за ОВОС от 1985 г. е изменяна три пъти - през 1997 г., 2003 г. и 2009 г:
С Директива 97/11/ЕО Директивата за ОВОС беше приведена в съответствие с Конвенцията от Еспоо, като беше разширен нейният обхват и бяха увеличени видовете обхванати проекти. Тя също така предвижда нови механизми за скрининг, включително нови критерии за скрининг (Приложение III), и установява минимални изисквания за информация. Директива 2003/35/ЕО приведе разпоредбите за участието на обществеността в Директивата за ОВОС в съответствие с Орхуската конвенция за участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. С Директива 2009/31/ЕО бяха изменени Приложения I и II към Директивата за ОВОС, като бяха добавени проекти, свързани с транспортирането, улавянето и съхранението на въглероден диоксид.
През 2011 г. Директивата за ОВОС, заедно с трите ѝ изменения, беше кодифицирана с Директива 2011/92/ЕС. Директива 2011/92/ЕС беше допълнително изменена през 2014 г. с Директива 2014/52/ЕС (за подробна информация относно това изменение, моля, вижте Модул 2). Настоящата версия на ОВОС се придържа към всички съществени изисквания, въведени през 1985 г. Нейните изменения често следват заключенията на съдебната практика на Съда на ЕС. Те са водени от необходимостта директивата да се адаптира към политическия, правния и техническия контекст, който се е развил значително. Освен това еволюцията на изискванията на ОВОС е белязана от опитите да се намали административната сложност, да се повиши качеството на оценката и да се обхванат нововъзникващи области като опазване на климата или уязвимост към големи аварии или бедствия.
Директивата за ОВОС установява ОВОС като процес, който може да бъде обобщен по следния начин (за повече подробности вж. Модул 2): възложителят може да поиска от компетентния орган да каже какво следва да бъде обхванато от информацията за ОВОС, която трябва да бъде предоставена от възложителя (етап на определяне на обхвата); възложителят трябва да предостави информация за въздействието на проекта върху околната среда (доклад за ОВОС); органите по околна среда и обществеността (включително тези на засегнатите държави членки) трябва да бъдат информирани и консултирани; компетентният орган взема решение, като взема предвид резултатите от консултациите. Обществеността е информирана за решението след това и може да оспори решението пред съда.