Извънредна валидност на план и програма, приети в нарушение на Директивата за СЕО
Съдебната практика на СЕС позволява по изключение да се подкрепи несъвместим национален план или програма, които не са били надлежно оценени в процеса на СЕО. По този начин в изключителни случаи е възможно да не се отмени например план за земеползване. Следните условия обаче трябва да бъдат изпълнени кумулативно: 1) оспорваният план или програма прилага правото на ЕС в областта на околната среда; 2) създаденият правен вакуум би представлявал по-лошо въздействие върху околната среда, отколкото запазването на регламента; 3) ще бъде оценено дали приемането на новата мярка/акт дава възможност да се избегнат неблагоприятните въздействия върху околната среда; 4) последиците от несъответстващия регламент ще бъдат запазени само толкова дълго, колкото е необходимо (вж. дело C-41/11, Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne; или C-379/15, Association France Nature Environnement).
В заключението си по дело C-671/16 Inter-Environnement Bruxelles и други, генералният адвокат изрично посочва тази процедура като средство за намаляване на правната несигурност, произтичаща от неясното тълкуване на понятието за планове и програми: "Накрая Белгия подчертава правната несигурност, произтичаща от съдебната практика на Съда, тъй като тази съдебна практика обхваща множество общи разпоредби, които след изтичането на срока за транспониране на Директивата за СЕО са били приети без екологична оценка. Тази несигурност обаче е смекчена поне отчасти от решението от 2016 г. по дело Association France Nature Environnement, което позволява на националните съдилища при определени условия временно да запазят действието на мерки, които са били приети в нарушение на Директивата за СЕО." (параграфи 38-39).
Изглежда, че горепосоченото изключение не се прилага за дефектно законодателство, което урежда изискванията за издаване на планове и програми и тяхната оценка, а само за актовете, приети въз основа на тях. С други думи, националният съд, който е компетентен да прецени дали тези условия са били изпълнени, може например по изключение да не отмени даден устройствен план поради дефекти в процеса на СЕО, но не може да третира по същия начин закона, въз основа на който е приет устройственият план. В същото време обаче това изключение не се ограничава до несъответстващи планове или програми или до дефекти в процеса на СЕО. По дело C-411/17, Inter-Environnement Wallonie et Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, Съдът на ЕС потвърди възможността за запазване на действието на мерките през периода, необходим за отстраняване на евентуалната им незаконосъобразност в светлината на Директивата за ОВОС и Директивата за местообитанията. СЕС заключи, че сигурността на електроснабдяването в съответната държава членка също е изключително обстоятелство в посочения смисъл. Същевременно уточнява, че "В случая, в съответствие с цитираната в точка 177 от настоящото решение съдебна практика, единствено Съдът следва да определи обстоятелствата, при които може да е оправдано по изключение да се запази действието на мерки като разглежданите в главното производство поради наложителни съображения, свързани със сигурността на електроснабдяването, на съответната държава членка. В това отношение такива съображения биха могли да оправдаят запазването на действието на националните мерки, приети в нарушение на задълженията по Директивата за ОВОС и Директивата за местообитанията, само ако в случай на отмяна или спиране на действието на тези мерки съществува реална и сериозна заплаха от смущения в електроснабдяването на съответната държава членка, които не могат да бъдат отстранени с други средства или алтернативи, по-специално в контекста на вътрешния пазар" (точка 179). Следователно изключителната възможност за запазване на действието на мерки, които противоречат на правото на ЕС, не може да бъде приравнена с възможността за използване на схеми за дерогация съгласно Директивата за ОВОС или Директивата за местообитанията. Винаги е необходимо да се прецени дали, като се вземат предвид другите причини и алтернативните решения, с които разполага съответната държава-членка, за да защити конкретен обществен интерес, изключителното запазване на последиците от даден план или програма е оправдано от необходимостта да се противодейства на заплахата за този обществен интерес. Във всеки случай такова запазване на последиците може да се прилага само за период от време, който е строго необходим за отстраняване на незаконосъобразността.