Въведение
Екологичната оценка е процедура, която гарантира, че последиците от решенията за околната среда са взети предвид преди вземането на решенията. Екологична оценка може да се извърши или за различни индивидуални проекти, като например язовир, магистрала, летище или фабрика, въз основа на Директива 2011/92/ЕС (известна също като "Оценка на въздействието върху околната среда" или накратко Директива за ОВОС), или за обществени планове или програми редица сектори въз основа на Директива 2001/42/ЕО (известна също като "Стратегическа екологична оценка" или Директива за СЕО). Общият принцип на двете директиви е да се гарантира, че плановете, програмите и проектите, които могат да имат значително въздействие върху околната среда, са предмет на екологична оценка преди тяхното одобрение или разрешаване. Консултациите с обществеността са ключова характеристика на процедурите за екологична оценка.
Директивите за екологична оценка имат за цел да осигурят високо ниво на опазване на околната среда и да допринесат за включването на екологичните съображения в подготовката на проекти, планове и програми с оглед намаляване на тяхното въздействие върху околната среда. Те осигуряват участието на обществеността в процеса на вземане на решения и по този начин повишават качеството на решенията.
Тези директиви са взаимосвързани с други законодателни актове в областта на околната среда (за повече подробности вижте отделна глава). Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО), насочена към опазване на биологичното разнообразие, изисква подходящи оценки за планове и проекти, засягащи защитени територии. Тези оценки могат да бъдат координирани с ОВОС и СЕО, за да се избегне дублиране. По подобен начин Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО), насочена към опазване и подобряване на качеството на водите, може да изисква координирани оценки с ОВОС за проекти, оказващи въздействие върху водните ресурси. И накрая, Директивата за индустриалните емисии (IED) (2010/75/ЕС), регулираща индустриалните емисии, се пресича с ОВОС, като изисква ОВОС за инсталации, обхванати от IED, с по-широко въздействие върху околната среда извън емисиите във въздуха и водата, като например шум, отпадъци и използване на земята. По същество директивите за ОВОС и СЕО са ключови инструменти за интегриране на екологичните съображения в процеса на вземане на решения в ЕС, като работят съвместно с други директиви, за да осигурят всеобхватен подход към опазването на околната среда.