Преглед на законодателството на ЕС относно екологичните оценки
Международен правен контекст
Конференцията за околната среда и човека, проведена в Стокхолм през 1972 г. в рамките на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), утвърждава отговорността на държавите да гарантират, че дейностите под тяхна юрисдикция или контрол не причиняват вреди на околната среда на други държави или на райони извън границите на националната юрисдикция (принцип 21 в Декларацията). През 1975 г. в Заключителния акт от Хелзинки се споменават "правни и административни мерки за опазване на околната среда, включително процедури за изготвяне на оценки на въздействието върху околната среда", и се възлага на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) да проследи развитието на концепцията за ОВОС.
През септември 1979 г. във Вилах, Австрия, се проведе семинар за оценка на въздействието върху околната среда под ръководството на ИКЕ на ООН. Причината за свикването на срещата беше, че бързите темпове на технологично и икономическо развитие водят до вредни последици за околната среда и поради това беше признато, че е необходимо да се формулират политики с цел предотвратяване на бъдещи екологични щети, като същевременно се разработят методи, процедури, техники и политики за оценка на въздействието върху околната среда. Семинарът беше съсредоточен върху основните елементи на екологичните оценки: интегриране на екологичните съображения в планирането и вземането на решения, информиране и участие на обществеността и ОВОС като инструмент за справяне с трансгранични проблеми.
Въпреки че до 1991 г. нямаше приета мярка в областта на екологичните оценки в рамките на международното право, заключенията и препоръките на семинара във Вилах (представени в резюмето на конференцията) бяха съществен двигател за разработването на законодателство за екологичните оценки и по-специално за първата директива за ОВОС в ЕС.
До началото на 80-те години на миналия век в редица държави членки бяха въведени процедури по ОВОС, а през 1982 г. беше създадена експертна група по ОВОС към старшите съветници на правителствата на страните от ИКЕ на ООН по проблемите на околната среда и водите. През януари 1987 г. Експертната група по екологично право към ЮНЕП разработва концепцията за ОВОС в трансграничен контекст.
В резултат на това на 25 февруари 1991 г. беше приета Конвенцията от Еспоо за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, която беше подписана от Европейската общност (сега Европейски съюз) и двадесет и девет държави в периода до 2 септември 1991 г. Конвенцията беше открита за ратификация, приемане, одобряване и присъединяване от 3 септември 1991 г. Конвенцията влезе в сила деветдесет дни след шестнадесетата ратификация (Полша, 12 юни 1997 г.) на 10 септември 1997 г. След първото си изменение през 2001 г. (влизане в сила: 26 август 2014 г.). Конвенцията е отворена за присъединяване и за държавите - членки на ООН, които не са членки на ИКЕ на ООН.
В Декларацията от Рио де Жанейро от 1992 г. Общото събрание на ООН също възприе и одобри принципа на предпазливост, като заяви, че "За да се опази околната среда, подходът на предпазните мерки трябва да се прилага широко от държавите в зависимост от техните възможности. Когато съществуват заплахи от сериозни или необратими щети, липсата на пълна научна сигурност не трябва да се използва като причина за отлагане на икономически ефективни мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на околната среда."
В областта на участието на обществеността (един от ключовите елементи на екологичните оценки) Орхуската конвенция беше приета през 1998 г. и влезе в сила през 2001 г. Най-важното е, че тя изисква както участие на обществеността в процеса на вземане на решения, така и достъп до правосъдие за проекти, за които се изисква ОВОС.
Що се отнася до стратегическата оценка на околната среда, Киевският протокол беше приет на извънредна среща на страните по Конвенцията от Еспоо на 21 май 2003 г. по време на министерската конференция "Околна среда за Европа". Тридесет и шест държави и Европейската общност (сега ЕС) подписаха протокола, като по-късно Черна гора го подписа. Протоколът влезе в сила на 10 юли 2010 г.
Международният съд (МС) изигра значителна роля за утвърждаване на обичайноправния статут на ОВОС. В консултативното си становище относно законността на заплахата или употребата на ядрено оръжие МС посочи, че ОВОС е общо задължение съгласно международното право. Последвалите дела, като например делото Pulp Mills on the River Uruguay, допълнително затвърдиха тази позиция.
Значението на ОВОС като обичайно право е многостранно. Универсалното му прилагане означава, че то обвързва всички държави, независимо от участието им в конкретни договори, като създава глобална основа за опазване на околната среда. Процедурата също така осигурява основа за разработването и прилагането на международни и регионални споразумения за ОВОС, като укрепва правната рамка. Освен това обичайното право определя минимален стандарт за процесите на ОВОС, който държавите могат да подобрят чрез националното законодателство и споразумения. От решаващо значение е, че то осигурява основа за търсене на отговорност от държавите за екологични щети, настъпили в резултат на неизвършване на подходящи ОВОС, като установява отговорността на държавата съгласно международното право. В крайна сметка, ОВОС като обичайно право играе жизненоважна роля за насърчаване на устойчивото развитие чрез интегриране на екологичните съображения в процеса на вземане на решения на всички равнища.