Етапи в процедурата по ОВОС
Определяне на обхвата
По искане на възложителя компетентният орган, като взема предвид предоставената от възложителя информация, по-специално относно специфичните характеристики на проекта, включително неговото местоположение и технически капацитет, и вероятното му въздействие върху околната среда, издава становище относно обхвата и степента на подробност на информацията, която възложителят трябва да включи в доклада за оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с параграф 1 от настоящия член. Преди да даде становището си, компетентният орган се консултира с органите, посочени в член 6, параграф 1.
Държавите-членки могат също така да изискат от компетентните органи да дадат становище, както е посочено в първа алинея, независимо дали разработчикът е поискал това.
Така нареченото "определяне на обхвата" е част от процеса на ОВОС, която предоставя ранна възможност както на възложителя, така и на компетентния орган да определят основните въздействия върху околната среда и въпросите, които предизвикват безпокойство в процедурата по ОВОС, както и естеството и обхвата на информацията, необходима за вземане на информирано решение относно проекта. Тази стъпка включва оценка и определяне обема на информацията и анализа, от които органите ще се нуждаят, и следователно осигурява по-високо ниво на сигурност за възложителя на ранен етап от процедурата по ОВОС. С други думи, определянето на обхвата определя съдържанието на доклада за ОВОС и гарантира, че екологичната оценка е съсредоточена върху най-значимите въздействия на проекта върху факторите, изброени в член 3 от Директивата, и че не се изразходват време и средства за ненужни проучвания. Тя също така намалява вероятността компетентните органи да се нуждаят от изискване на допълнителна информация от възложителите, след като докладът за околната среда е бил изготвен и представен за получаване на разрешение за развитие. Следователно, най-общо казано, определянето на обхвата може да се разглежда като "инструмент за намаляване на риска" в процеса на ОВОС.
Трябва да се отбележи, че член 5, параграфи 1 и 2 от Директивата за ОВОС не изискват задължително определяне на обхвата от транспониращото национално законодателство, а доброволното определяне на обхвата е минималното изискване, т.е. да се позволи на възложителя да поиска становище за обхвата от компетентния орган по своя инициатива. Въпреки че не е задължително възложителят да поиска от компетентния орган да издаде становище относно обхвата и степента на подробност на информацията, която трябва да бъде включена в доклада за ОВОС, това силно се насърчава, тъй като може да донесе няколко ползи.
Въпреки това е необходимо да се посочи също така, че след като се извърши определяне на обхвата (на доброволна или задължителна основа) и се представи становище за определяне на обхвата, член 5, параграф 1 от Директивата за ОВОС изисква в такъв случай докладът за оценка на въздействието върху околната среда да се основава на това становище. Освен това член 5, параграф 1 изисква включването на информацията, която може разумно да се изисква за достигане до мотивирано заключение относно значителните въздействия на проекта върху околната среда, като се вземат предвид настоящите знания и методи за оценка.
През 2017 г. Европейската комисия публикува и Ръководство за определяне на обхвата, което, подобно на Ръководството за скрининг, може да послужи като много полезен източник на информация за всички юристи, занимаващи се с оценки на въздействието върху околната среда.