Етапи в процедурата по ОВОС
Разрешение за осъществяване
Донякъде объркващи от гледна точка на участието на обществеността, могат да изглеждат изискванията на чл. 6 и чл. 8 от Директивата за ОВОС за изключението по чл. 16 от Директивата за местообитанията, което е разрешено със разрешението за осъществяване. При тълкуването на общото изискване, че съобщаването на обществеността и възможността тя да изразява коментари и мнения трябва да се извършва на ранен етап, съдебната практика на СЕС изглежда прави разлика между два вида разрешения за осъществяване, при които е невъзможно да се определят и оценят всички въздействия върху околната среда на един етап: основно решение и решение за изпълнение. В посоченото решение по дело C-463/20 СЕС добавя, че "...изискването за ранно участие на обществеността в процеса на вземане на решения, предвидено в член 6 от Директива 2011/92, не означава, че приемането на предварително решение, свързано с някои от въздействията на проекта върху околната среда, трябва да бъде предшествано от участие на обществеността, при условие че това участие е ефективно, изискване, което предполага, на първо място че то се осъществява преди приемането на решението, което трябва да бъде взето от компетентния орган за даване на разрешение за осъществяване на този проект, второ, че то дава възможност на обществеността да изрази по полезен и изчерпателен начин своите становища относно всички въздействия на този проект върху околната среда и, трето, че компетентният орган, който трябва да даде съгласие за проекта, може да вземе предвид това участие" (точка 79).
Първото условие не изглежда да представлява проблем на практика, тъй като то просто изисква заинтересованата общественост да участва ефективно преди вземането на решението за изпълнение. Изпълнението на второто условие е по-трудно, тъй като отделните процедури, водещи до приемането на решение, обикновено се характеризират с конкретен предмет, който определя възраженията, които страните могат да повдигнат. От друга страна, второто условие изисква заинтересованата общественост да може да коментира предмета на предходната процедура, което може да изисква специфични процедурни мерки.
Решенията, с които се разрешава експлоатацията на инсталации, също могат да изискват ОВОС, ако са свързани с извършването на строителни промени, както добре показва решението по дело C-411/17, Inter-Environnement Wallonie et Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, в което Съдът на ЕС заключи, че решението за удължаване на експлоатацията на реакторите на белгийската атомна електроцентрала Doel 1 и Doel 2 подлежи на ОВОС, а също и на оценка съгласно Директивата за местообитанията. Важно е да се отбележи, че удължаването на експлоатацията в този случай е включвало мащабни дейности по модернизация и реконструкция, които са включвали строителни работи, засягащи физическото състояние на обекта. Може да се направи позоваване и на общите заключения на решението на СЕС по дело C-201/02, Wells, от които следва, че решение, което е необходимо, за да се избегне прекратяването на съществуващо разрешение, се счита за ново разрешение по смисъла на Директивата за ОВОС, което изисква оценка.
Обратно, простото удължаване на експлоатацията не се счита за проект, ако не включва никакви работи, които променят физическото състояние на обекта, както постанови Съдът на ЕС по отношение на експлоатацията на летище по дело C-275/09, Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. В същото решение СЕС заключава, че "Ако се окаже, че след влизането в сила на Директива 85/337 на територията на летището са извършени работи или физически намеси, които следва да се разглеждат като проект по смисъла на директивата, без да е извършена оценка на въздействието им върху околната среда на по-ранен етап от процедурата по издаване на разрешение, националната юрисдикция ще трябва да вземе предвид етапа, на който е издадено разрешението за експлоатация, и да осигури действието на директивата, като се увери, че такава оценка е била извършена поне на този етап от процедурата" точка 37).
По принцип удължаването на срока на разрешителното трябва да се счита за разрешение на проекта по смисъла на директивите за ОВОС и за местообитанията, ако първоначалното разрешително е изтекло и е престанало да има правни последици след изтичането на срока за извършване на строителните работи. Противоположният подход е подходящ, когато удължаването с първоначалното разрешение представлява единствената мярка, по-специално по отношение на повторението, естеството или условията на дейностите - в такъв случай може да се приложи само забраната за нанасяне на вреди по чл. 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, която изисква оценка на съвместимостта с природозащитните цели на защитените зони само при определени обстоятелства и тази оценка би била релевантна за проекти по Директивата за местообитанията. По дело C-127/02, Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, Съдът на ЕС стигна до заключение относно Директивата за местообитанията: "Фактът, че дейността се извършва периодично в продължение на няколко години на съответното място и че всяка година за нея трябва да се получава разрешително, всяко ново издаване на което изисква оценка както на възможността за извършване на тази дейност, така и на мястото, където тя може да бъде извършвана, само по себе си не представлява пречка за разглеждането му при всяко подаване на заявление като отделен план или проект по смисъла на Директивата за местообитанията" (точка 28).
Цитираните по-горе заключения отразяват утвърден тълкувателен подход, според който повтарящите се дейности не следва да избягват постоянно оценка. Не е от значение, че в случая на строителни проекти правото на ЕС не ограничава валидността на тяхното разрешение, както е в случая на различни разрешения за експлоатация. Да предположим, че между момента на провеждане на процедурата по ОВОС и момента на вземане на решение от административните органи в последващото производство е изминал по-дълъг период от време; може да се окаже, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, която ще доведе до необходимостта от допълване на фактите, установени в процедурата по ОВОС, или от преразглеждане на някои заключения. Освен това становищата на засегнатата общественост могат да остареят и дори засегнатата общественост може значително да се промени с течение на времето. Горното обаче не означава, че изтичащото разрешение за строеж (осъществяване) не може да бъде взето предвид или че новата оценка не може да се основава главно на първоначалната оценка. Вж. решение по дело C-254/19, Friends of the Irish Environment (Приятели на ирландската околна среда), параграф 1. 55: "...вземането предвид на такива предишни оценки при даването на съгласие за удължаване на срока на строителство на проект, какаквото е разглежданото в главното производство съгласие, не може да изключи риска той да има значително въздействие върху защитената територия, освен ако тези оценки не съдържат пълни, точни и окончателни заключения, които могат да премахнат всички разумни научни съмнения относно въздействието на строителните работи, и при условие че няма промени в съответните екологични и научни данни, няма промени в проекта и няма други планове или проекти, които трябва да бъдат взети предвид.".