Етапи на процедурата за СЕО
Стъпките на СЕО са много сходни с тези на ОВОС, макар че има някои разлики в детайлите. Макар че концепцията за скрининг съществува и в Директивата за СЕО, съгласно Директивата за СЕО трябва да се проверяват планове и програми, използващи малки територии на местно ниво, незначителни изменения на планове и програми и планове и програми като определящи рамката за бъдещи "проекти, които не са свързани с ОВОС", както и "несекторни" планове и програми.
Друга разлика в сравнение с процедурата по ОВОС е, че докато при ОВОС се изисква само доброволно определяне на обхвата като минимум от транспониращото национално законодателство, при процеса на СЕО определянето на обхвата е задължително. Причината за тази разлика е много практична: докато при редица проекти, за които се изисква ОВОС, факторите на околната среда и въздействията, които трябва да бъдат оценени, могат да бъдат доста ясни; при плановете и програмите случаят не е такъв. Ето защо изискването за задължително определяне на обхвата осигурява необходимата регулаторна стабилност за ограничаване на оценката в случаите, когато в противен случай би било доста трудно да се определят нейните граници.
Съдът на ЕС е направил оценка на концепцията за скрининг съгласно Директивата за СЕО в редица случаи, включително на въпроса за свободата на преценка на държавите членки в този процес. За тази цел СЕС е стигнал до заключението, че свободата на преценка, с която се ползват държавите членки съгласно член 3, параграф 5, е ограничена от изискването по член 3, параграф 3 във връзка с член 3, параграф 2 плановете, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, да се подлагат на екологична оценка, по-специално предвид техните характеристики, последици и райони, които могат да бъдат засегнати. Следователно държава членка, която установява критерий, който на практика води до предварително освобождаване на цял клас планове от изискването за екологична оценка, би надхвърлила границите на правото си на преценка по член 3, параграф 5, освен ако не може да се счита, че всички освободени планове нямат вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда (вж. дело C-295/10, Valčiukienė и други, точки 46-47).
