Преглед на законодателството на ЕС относно екологичните оценки
Предварителна оценка и задължения съгласно Директивата за местообитанията и Рамковата директива за водите
Както вече беше споменато, съществуват значителни прилики между директивите за ОВОС/СЕО и съществените елементи на правото на ЕС в областта на околната среда. Предварителната оценка на проекти или планове/програми може да се наложи да бъде съобразена с припокриващи се задължения, произтичащи от Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО), Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) или дори и от двете. В резултат на това за предложен проект, засягащ воден обект, може да се наложи не само оценка, свързана с член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите; той може да доведе и до необходимост от оценка във връзка със защитена зона от "Натура 2000", в която се намира такъв воден обект, съгласно член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията.
Рамковата директива за водите и Директивата за местообитанията позволяват използването на изключения при определени условия въз основа на предварителна оценка. И в двата случая органите трябва да извършат съответните процедури и тестове съгласно всяка директива. Въпреки че има някои различия в процедурите и условията, съществуват и потенциални възможности за връзка и рационализиране на събирането на съответните данни и оценки. С други думи, например, извършването на ОВОС не гарантира изпълнението на член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите, но би могло да допринесе, ако оценките бъдат рационализирани. Имайте предвид, че в този контекст могат да бъдат от значение и изискванията за участие на обществеността.
По този начин групирането на оценките и рационализирането им може да бъде ефективно и да намали работното натоварване. Координирането с процеса на ОВОС/СЕО е не само препоръчително, но често е по-евтино и по-ефективно. Въпреки това, ако са изпълнени условията на едната директива, но не и на другата, органите могат да не разрешат проекта, тъй като в такъв случай проектът все още ще нарушава правните разпоредби на ЕС (вж. дело C-43/10 Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и други).
Основните изисквания за защита и управление на обектите от Натура 2000 са посочени в член 6 от Директивата за местообитанията. По-специално, всеки план или проект, който може да увреди обект от "Натура 2000", трябва да бъде подложен на подходяща оценка по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и може да бъде разрешен само ако не засяга целостта на обекта или ако отговаря на условията за дерогации съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията.
Етапът от процеса по член 6, параграф 3, при който се определя дали даден проект или план има вероятност да предизвика значителни въздействия върху обект от "Натура 2000", самостоятелно или в комбинация с други планове и проекти, съответства на скрининга. Макар и да не е изрично споменато, определянето на обхвата се приема за добра практика и има за цел точно да определи потенциалните проблеми, които оценката следва да обхване, както и подходящата информация, която да се събере.
Фокусът на оценката е по-тесен от този на стандартната ОВОС и набляга на целите за опазване на обекта. Освен това смекчаващите мерки са част от обичайната практика и се разглеждат в контекста на оценката на Натура 2000. Това са мерки, целящи да отстранят, предотвратят или намалят потенциалните въздействия върху въпросните обекти от Натура 2000. Като последна част от изискванията на член 6, параграф 4, компенсаторните мерки трябва да бъдат предвидени, за да компенсират отрицателните въздействия на плана или проекта, така че да се запази цялостната екологична съгласуваност на мрежата Натура 2000. Смекчаващите мерки са от особено значение при оценката на алтернативите съгласно Директивата за ОВОС, както с оглед на засилване на осъществимостта на проектите, така и за подобряване на проектната разработка. В Директивата за ОВОС не се дава определение или не се прави изрично разграничение между смекчаване и компенсация. Въпреки това, когато се разглеждат различни видове действия за смекчаване на последиците по ОВОС, развиващите се добри практики дават предимство на мерките, предприети при източника (на място), пред тези "извън мястото" и насърчават прилагането на така наречената "йерархия на смекчаване".
Аналогично, СЕО се изисква за планове и програми, за които се изисква оценка съгласно член 6 или 7 от Директивата за местообитанията. Що се отнася до подходящата оценка по членове 6 и 7 от Директивата за местообитанията, посочена в член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО, Съдът на ЕС постанови по дело C-177/11 Syllogos Ellinon Poleodomon kai chorotakton, че обхватът на тези членове трябва да бъде разгледан, за да се определи обхватът на член 3, параграф 2, буква б). Следователно член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО трябва трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за подлагане на определен план на екологична оценка зависи от това дали по отношение на този план са налице условията, които налагат подлагането му на екологична оценка по смисъла на Директива за местообитания, включително условието, че планът може да окаже значително влияние върху съответната територия. Проверката, която се извършва, за да се установи дали последното условие е изпълнено, задължително се ограничава до това дали въз основа на обективни факти може да се изключи вероятността посоченият план или проект да окаже значително влияние върху съответната територия.
В член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите се съдържа подробна информация за режима на дерогация от общото задължение да се предотврати влошаването на състоянието на повърхностните води от високо до добро в резултат на нови дейности за устойчиво човешко развитие и да се постигне добро състояние на подземните води, добро екологично състояние или, когато е приложимо, добър екологичен потенциал или да се предотврати влошаването на състоянието на повърхностните или подземните води. Като първа стъпка от процеса на предоставяне на изключение се изисква оценка на приложимостта. Нейната цел е да се оцени как се очаква предложеният проект да повлияе на екологичните цели на засегнатите водни обекти. Ако проектът може да доведе до влошаване/застрашаване на постигането на добро състояние/потенциал, той може да бъде разрешен само в случай че са изпълнени условията, посочени в член 4, параграф 7, букви а)-г).
Съществуват няколко възможности за връзка и подобряване на оценките, изисквани съгласно ОВОС и Рамковата директива за водите, което може да накара държавите членки да въведат процедура/подход за ОВОС, изследващ всички изисквания на член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите, дори ако проектите не попадат в обхвата на Приложения I и II към Директивата за ОВОС: 1) Оценката дали проектът може да доведе до влошаване на състоянието/потенциала на водния обект или на съответния елемент за качество може да бъде част от оценката за фактора вода (ОВОС); 2) Събирането на данни за съответните оценки може да бъде съвместно/координирано; 2) Смекчаващите мерки за намаляване на неблагоприятните въздействия могат да бъдат смекчени съвместно; 3) Конкретен проектен компонент от оценката на по-добрите екологични варианти в съответствие с член 4, параграф 7, буква г) от Рамковата директива за водите и член 5, параграф 1, буква г) и Директивата за ОВОС; 4) Връзки по отношение на консултациите преди одобрението на проекта чрез използване на процеса на обществени консултации за ОВОС.
Съществуват и някои разлики: Нивото на подробност в доклада за ОВОС може да е по-малко от това, което се изисква за оценките във връзка с член 4, параграф 7 от Рамковата директива за водите. Освен това ОВОС не изисква (но и не възпрепятства) оценка на качеството на ниво елемент, а по-скоро на вероятното значително въздействие на проекта върху водите.
Въпреки че няма конкретно изискване за прилагане на йерархията за смекчаване на въздействието, когато се разглеждат практическите стъпки за смекчаване на неблагоприятното въздействие върху състоянието на водния обект в контекста на Рамковата директива за водите, все пак се препоръчва да се прилагат добри практики и всички практически мерки, които избягват, свеждат до минимум или намаляват въздействието при източника, да се прилагат преди други мерки извън обекта.