Етапи в процедурата по ОВОС
Участие на обществеността
Съображенията на Директивата за ОВОС вече предвиждат ефективното участие на обществеността в процеса на вземане на решения като една от основните й цели. Даването на възможност на обществеността да изразява, а на вземащите решения да вземат предвид мненията и опасенията, които могат да бъдат от значение за тези решения, повишава отчетността и прозрачността на процеса на вземане на решения и допринася за обществената осведоменост по въпросите на околната среда и за подкрепата на взетите решения.
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на органите, които могат да бъдат засегнати от проекта поради специфичните си отговорности в областта на околната среда или местните и регионалните си компетенции, се дава възможност да изразят своето мнение относно информацията, предоставена от инвеститора, и относно искането за разрешение за осъществяване, като се вземат предвид, когато е целесъобразно, случаите, посочени в член 8а, параграф 3. За тази цел държавите-членки определят органите, с които да се провеждат консултации, или по принцип, или за всеки отделен случай. Информацията, събрана съгласно член 5, се изпраща на тези органи. Подробните условия за консултиране се определят от държавите-членки.
2. За да се осигури ефективното участие на заинтересованата общественост в процедурите за вземане на решения, обществеността се информира по електронен път и чрез публични обявления или по друг подходящ начин за следните въпроси в началото на процедурите за вземане на решения в областта на околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и най-късно веднага щом информацията може да бъде предоставена по разумен начин:
- (а) искането за съгласие за разработване;
- (б) фактът, че проектът подлежи на процедура за оценка на въздействието върху околната среда и, когато е уместно, фактът, че се прилага член 7;
- (в) данни за компетентните органи, отговорни за вземането на решението, за органите, от които може да се получи съответната информация, за органите, до които могат да се изпращат възражения или въпроси, както и подробности за графика за изпращане на възражения или въпроси;
- (г) естеството на възможните решения или, ако има такова, проекта на решение;
- (д) посочване на наличността на информацията, събрана съгласно член 5;
- (е) посочване на времето и местата, на които ще се предоставя съответната информация, както и средствата, чрез които ще се предоставя;
- (ж) подробности за мерките за участие на обществеността, взети съгласно параграф 5 от настоящия член.
3. Държавите-членки гарантират, че в разумни срокове на заинтересованата общественост се предоставя достъп до следното:
- (а) всяка информация, събрана съгласно член 5;
- (б) в съответствие с националното законодателство, основните доклади и съвети, издадени на компетентния орган или органи в момента, в който засегнатата общественост е информирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член;
- (в) в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда (1), информация, различна от посочената в параграф 2 от настоящия член, която е от значение за решението в съответствие с член 8 от настоящата директива и която става достъпна едва след момента, в който заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
4. На засегнатата общественост се предоставят ранни и ефективни възможности за участие в процедурите за вземане на решения в областта на околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и за тази цел тя има право да изразява коментари и становища, когато всички възможности са достъпни за компетентния орган или органи, преди да бъде взето решение по искането за разрешение за разработване.
5. Подробните условия за информиране на обществеността, например чрез разлепване на обяви в определен радиус или публикуване в местни вестници, и за провеждане на консултации със засегнатата общественост, например чрез писмени становища или чрез обществено допитване, се определят от държавите-членки. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че съответната информация е достъпна за обществеността по електронен път, поне чрез централен портал или лесно достъпни точки за достъп на съответното административно ниво.
6. Предвиждат се разумни срокове за различните етапи, като се осигурява достатъчно време за:
- (а) информиране на органите, посочени в параграф 1, и на обществеността; и
- (б) органите, посочени в параграф 1, и заинтересованата общественост да подготвят и да участват ефективно в процеса на вземане на решения в областта на околната среда, при спазване на разпоредбите на настоящия член.
7. Сроковете за провеждане на консултации със засегнатата общественост по доклада за оценка на въздействието върху околната среда, посочени в член 5, параграф 1, не могат да бъдат по-кратки от 30 дни.
Повечето разпоредби относно участието на обществеността бяха въведени в Директивата за ОВОС с измененията на Директива 2003/35/ЕО, с които разпоредбите относно участието на обществеността бяха приведени в съответствие с Орхуската конвенция. Измененията на Директивата за ОВОС от 2014 г. допълнително засилиха измерението на участието на обществеността и я направиха подходяща за реалностите на 21(в) век, като
- разширяване на обхвата на консултациите (местните и регионалните власти са ясно посочени като органи, с които трябва да се провеждат консултации);
- да се гарантира, че освен по предишните начини (разлепване на сметки, вестници) обществеността ще бъде информирана и по електронен път и чрез публични съобщения (член 6, параграф 5, както е изменен);
- осигуряване на електронен достъп на обществеността до съответната информация (същият параграф);
- създаване на разумни срокове за различните етапи на вземане на решения (член 6, параграф 6, както е изменен);
- в която се посочва, че срокът за провеждане на консултации със засегнатата общественост по доклада за ОВОС е най-малко 30 дни (член 6, параграф 7, както е изменен).
Член 6 от Директивата за ОВОС също е бил предмет на редица дела в Съда на ЕС. Преди присъединяването на ЕС към Орхуската конвенция, когато разглеждаше определянето на условия за участие на обществеността, Съдът на ЕС стигна до заключението, че събирането на административна такса само по себе си не е несъвместимо с целта на Директивата за ОВОС (дело C-216/05, Комисия/Ирландия).
Директивата за ОВОС също така изисква провеждането на трансгранични консултации за проекти, при които се предвижда значително въздействие върху околната среда в друга държава членка или когато държава членка, която може да бъде значително засегната, поиска това. В съответствие с измененията от 2014 г. такива консултации могат да се провеждат чрез подходящ съвместен орган (член 7, параграф 4, както е изменен), а сроковете за такива обществени консултации се определят от съответните държави членки (член 7, параграф 5, както е изменен).
И накрая, Директивата за ОВОС изисква членовете на засегнатата общественост, които имат достатъчен интерес или (когато административнопроцесуалното право на дадена държава членка изисква това като предварително условие) поддържат нарушаването на дадено право, да имат достъп до процедура за преразглеждане пред съд или друг независим и безпристрастен орган, създаден със закон, за да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на решения, действия или бездействия, които са предмет на разпоредбите за участие на обществеността в Директивата за ОВОС (член 11). В Директивата също така се посочва, че тези процедури трябва да са справедливи, безпристрастни, навременни и да не са прекомерно скъпи.
При тълкуването на условието за "прекомерна цена" на тази разпоредба Съдът на ЕС стига до заключението, че съдебните производства не трябва да бъдат прекомерно скъпи, което означава, че лицата, обхванати от тези разпоредби, не трябва да бъдат възпрепятствани да търсят или да предявяват иск за преразглеждане от съдилищата, който попада в обхвата на тези членове, поради финансовата тежест, която може да възникне в резултат на това. При преценката дали това действително е така, националният съд може също така да вземе предвид положението на засегнатите страни (дело C-260/11, Edwards и Pallikaropoulos, точки 35 и 40-42).