Public Participation in Decision-Making

Директивата за СЕО се прилага за публични планове и програми, т.е. такива, които подлежат на изготвяне и/или приемане от даден орган и които се изискват от национални законови, подзаконови или административни разпоредби. Подобно на Директивата за ОВОС, Директивата за СЕО изключва от обхвата си плановете и програмите, чиято единствена цел е да обслужват националната отбрана или извънредни ситуации от граждански характер, както и финансовите или бюджетните планове и програми.

За да се реши дали даден план и програма попадат в обхвата на член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО, трябва да са изпълнени следните четири критерия: (i) планът и програмата следва да подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво; (ii) те се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби; (iii) те се изготвят за някой от секторите, изброени в член 3, параграф 2, буква а) от Директивата; (iv) те определят рамката за бъдещо съгласие за развитие на проекти, изброени в Приложения I и II към Директивата за ОВОС.

Плановете и програмите, които отговарят на горепосочените изисквания, но които определят използването на малки площи на местно ниво и представляват незначителни изменения на плановете и програмите, отговарящи на горепосочените изисквания, не се оценяват автоматично. За тях държавите-членки трябва да определят, чрез разглеждане на всеки отделен случай или чрез определяне на видовете планове и програми, или чрез комбиниране на двата подхода, кои планове и програми трябва да бъдат подложени на екологична оценка, тъй като има вероятност да имат значително въздействие върху околната среда. В това отношение СЕС отбелязва за понятието "планове и програми", че макар да е вярно, че то трябва да обхваща определена територия, от формулировката на член 2, буква а) или член 3, параграф 2, буква а) не следва, че тези планове или програми трябва да се отнасят до планирането на дадена територия. От формулировката на тези разпоредби следва, че те обхващат в по-широк смисъл регионалното и областното планиране като цяло (Решение от 21 март 2015 г. по дело D'Oultremont и др., C-290/15, точки 45 и 52).

Що се отнася до разликата между плана и програмата, не изглежда да има такава. Общоприето е, че Директивата за СЕО не прави разлика между тези два термина и предвижда идентични изисквания и за двата. Използваната терминология обаче може да бъде объркваща, като се има предвид, че в Директивата за местообитанията се използва само терминът план.

Съдебната практика на СЕС се занимава с факта, че Директивата за СЕО не съдържа по-точно определение на плановете и програмите, подлежащи на оценка на въздействието. Като цяло СЕС следва основната цел на Директивата, а именно, че плановете и програмите, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, следва да подлежат на оценка на въздействието. Този принцип беше дефиниран за първи път от СЕС във връзка с Директивата за ОВОС, за да бъде впоследствие потвърден за оценката на планове и програми. Вж. обединени дела C-105/09 и C-110/09, Terre wallonne и Inter-Environnement Wallonie, параграф 1. 32: "...както е видно от член 1 от Директива 2001/42, основната цел на тази директива е, когато има вероятност плановете и програмите да окажат значително въздействие върху околната среда, да се изисква извършването на екологична оценка в момента на изготвянето им и преди приемането им." Той служи като общо тълкувателно ръководство при тълкуването на разпоредбите, определящи мерките, предвидени в Директивата за СЕО, или по-конкретно при тълкуването на изискванията за тълкуване на правната форма на плана или програмата (вж. по-долу) или при определянето на обхвата на чл. 3, параграф 3 от Директивата за СЕО.

Що се отнася до тълкуването на характеристиките на плановете и програмите за определяне на рамката, едва през последните години могат да се проследят значими решения на СЕС в това отношение. Според СЕС "е необходимо да се разгледа съдържанието и целта на тези програми, като се вземе предвид обхватът на екологичната оценка на проектите" (съединени дела C-105/09 и C-110/09, Terre wallonne и Inter-Environnement Wallonie, точка 45). Според Решение по дело C-290/15, D'Oultremont и други, терминът план и програма "се отнася до всяка мярка, която установява, чрез определяне на правила и процедури за контрол, приложими за съответния сектор, значителен набор от критерии и подробни правила за отпускане и изпълнение на един или повече проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда..." (параграф 49).

Следователно рамката по смисъла на Директивата за СЕО може да се тълкува като установяваща значителен набор от критерии и подробни правила за отпускане и изпълнение, което означава, че планът или програмата трябва да са съществени и да определят критерии или условия за проектите, които изискват ОВОС. От една страна, това тълкуване има за цел да гарантира извършването на оценки на въздействието върху околната среда за актове, които оказват значително въздействие върху околната среда. От друга страна обаче, по смисъла на правилото de minimis, то има за цел също така да предотврати отделното определяне на отделни критерии или условия, които да предизвикат необходимостта от извършване на ОВОС. В тази логика е възможно да се определят различни нормативни актове ad hoc, които разрешават проекта, както е направил Съдът на ЕС, например по дело C-43/10, Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и други).

Въпреки това критерият за значимост на редица спецификации, определени от плана или програмата, не е безпроблемен. Държавите членки могат да се изкушат да заобиколят задълженията, определени в Директивата за СЕО, включително участието на обществеността, като разделят мерките, намалявайки по този начин практическия ефект на тази директива. Всъщност разделянето на програмите за отделни проекти не изглежда да представлява възможност за избягване на изискването за извършване на СЕО. Независимо от това, основният извод изглежда е, че Съдът на ЕС изключва планирането за дадена област като една от характеристиките на план или програма съгласно Директивата за СЕО. Достатъчно е актът за планиране да "обхваща в по-широк смисъл регионалното и областното планиране като цяло" (Дело C-290/15, D'Oultremont и други, параграфи 47-48).

Що се отнася до условието на чл. 2, буква а) от Директивата за СЕО, плановете и програмите се изискват от закона и административните разпоредби. От решението по дело C-567/10, Inter-Environnement Bruxelles и други, следва, че Директивата за СЕО се прилага и за планове и програми, приети на незадължителна основа (в този случай специфични устройствени планове), тъй като "...планове и програми, чието приемане е регламентирано от национални законови или подзаконови разпоредби, които определят компетентните органи за приемането им и процедурата за изготвянето им, трябва да се считат за "задължителни"..." (параграф 31). Следователно е без значение дали приемането на плана или програмата е наложено като задължение от националното законодателство. Тяхното приемане по преценка вече е достатъчно за целите на Директивата за СЕО.

На практика правната форма и съдържанието на плановете и програмите в областта на градоустройството и териториалното устройство се различават в отделните държави членки. Съдът на ЕС подчертава съдържанието и регулаторната функция на конкретния план или програма. Вж. обединени дела C-105/09 и C-110/09, Terre wallonne и Inter-Environnement Wallonie, точки 47-49: "...за да се установи дали регионалните градоустройствени разпоредби, като разглежданите в главните производства, определят рамката за бъдещо разрешение за разработване на проекти, изброени в Приложения I и II към Директивата за ОВОС, е необходимо да се проучи съдържанието и целта на тези разпоредби, като се вземе предвид обхватът на екологичната оценка на проектите, предвиден в тази директива" , при което "Що се отнася на първо място до проектите, изброени в Приложения I и II към Директивата за ОВОС, следва да се има предвид, че инфраструктурните проекти са изброени в дял 10 от това второ Приложение, включително в буква б) от този дял проектите за градско развитие. Следва да се отбележи, че оспорваният указ съдържа правила, приложими към всички сгради, независимо от тяхното естество, и към цялата им околна среда, включително "открити площи" и "площи, върху които е допустимо строителство", независимо дали са обществени или частни. В това отношение посоченият акт съдържа карта, която не само определя района, за който се прилага, но и определя различни острови, за които се прилагат различни правила по отношение на местоположението и височината на сградите."