Public Participation in Decision-Making

Определението за "проект"

Това определение беше предмет на редица дела в Съда на Европейския съюз (СЕС). В своята съдебна практика Съдът на Европейския съюз е дал широко тълкуване на понятието "строителство" – като е преценил необходимостта от ОВОС в случай на ремонт на пътища, той е приел, че работите по ремонта на вече съществуващ път могат да бъдат равностойни, поради своя размер и начина, по който се извършват, на строителство на нов път и следователно ОВОС би бил оправдан в такъв случай (вж. дело C-142/07, Ecologistas en Acción-CODA, параграф 36).

Освен това, Съдът на ЕС е установил също, че би било в противоречие със самата цел на Директивата за ОВОС да се изключат от обхвата на Приложение II дейности за подобряване или разширяване на инфраструктурата на съществуващо летище на основание, че Приложение I обхваща "строителството на летища", а не "летища" като такива. Според СЕС подобно тълкуване действително би позволило всички работи по изменение на вече съществуващо летище, независимо от техния обхват, да не попадат в обхвата на задълженията, произтичащи от Директивата, и в това отношение би лишило Приложение II от всички негови последици (вж. дело C-2/07 Abraham и др., точка 32).

В друго дело, обаче, СЕС е заключил, въз основа на решенията си по горните две дела, че физическите работи са от съществено значение за класифицирането на проекта като отговарящ на определението за "проект" съгласно Директивата за ОВОС. Според СЕС, при целенасоченото тълкуване на директивата, не може в никакъв случай да се пренебрегне ясно изразеното намерение на законодателя на Европейския съюз, от което следва, че във всеки случай при подновяването на съществуващо разрешение за експлоатация на летище, без провеждането на работи или намеса, променящи физическото състояние на летището, да бъде класифицирано като „строеж“ по смисъла на точка 7, буква а) от Приложение I към Директивата за ОВОС (вж. дело C-275/09, Brussels Hoofdstedelijk Gewest, параграфи 28-30).

Що се отнася до по-малките проекти, Директивата за ОВОС въвежда, че решаващите фактори при определянето на това дали даден проект изисква ОВОС, са неговото естество, местоположение и размер [член 2, параграф 1, член 4, параграф 6, член 5, параграф 2, член 8а, параграф 4]. Някои видове проекти може да не оказват значително въздействие върху околната среда, във всеки случай. За тези проекти държавите членки могат да определят прагове или критерии с цел определяне на видовете проекти, които следва да подлежат на оценка въз основа на значимостта на техните въздействия върху околната среда. Праговете следва да отразяват съответните критерии за подбор, посочени в Приложение III (характеристики, местоположение, потенциално въздействие). От държавите-членки не следва да се изисква да разглеждат проекти под тези прагове или извън тези критерии за всеки отделен случай.

На практика обаче държавите членки често определят праговете по начин, подобен на този, по който Директивата за ОВОС определя границите за проектите, включени в Приложение I или II, въз основа на капацитета или размера на проектите, а не на тяхното местоположение. Подобна практика е критикувана от Съда на ЕС, който постанови, че държав-членка, която установява прагове или критерии, отчитащи само размера на проектите, без да взема предвид критериите в Приложение III към Директивата за ОВОС, превишава свободата си на преценка по член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от тази директива (вж. дело C-435/09, Комисия/Белгия, точка 55). Следователно държавите членки не могат да изключат изрично или мълчаливо един или повече от критериите в Приложение III, доколкото всеки от тези критерии може, в зависимост от това за кой проект от категориите, изброени в Приложение II, става въпрос, да е от значение за установяване на необходимостта от организиране на процедура по оценка на въздействието върху околната среда.

Например по дело C-575/21, WertInvest Hotelbetrieb, Съдът на ЕС стигна до заключението, че Директивата за ОВОС не допуска национално (в този случай австрийско) законодателство, което предвижда, че проектите за градско развитие подлежат на оценка на въздействието върху околната среда само когато заемат най-малко 15 хектара и имат брутна разгъната застроена площ над 150 000 m², без да се взема предвид тяхното местоположение, като по този начин се изключва разглеждането на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на проекти за градско развитие в обекти с историческо, културно или археологическо значение, като например обекти на световното наследство на ЮНЕСКО. Това означава, че държава членка, която установява критерии или прагове, ограничени само до размера на проектите, без да взема предвид тяхното естество и местоположение, надхвърля границите на свободата си на преценка при транспонирането на Директивата за ОВОС.

Съдът на ЕС добави, че в контекста на разглеждането на всеки отделен случай по отношение на това дали даден проект може да окаже значително въздействие върху околната среда, компетентният орган трябва да разгледа съответния проект по отношение на всички критерии за подбор, изброени в Приложение III към Директивата за ОВОС, за да определи съответните критерии в конкретния случай, и след това трябва да приложи тези съответни критерии към конкретната ситуация. Освен това членовете на засегнатата общественост трябва да могат да оспорват решение, според което не е необходима оценка на въздействието върху околната среда.

По-големите проекти вероятно ще попаднат в обхвата на изискванията на няколко директиви. По-специално, Съдът на ЕС постанови, че ако дадена дейност попада в обхвата на определението за проект съгласно Директивата за ОВОС, още по-вероятно е тя да попада в обхвата на Директивата за местообитанията. Вж. дело C-127/02, Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, параграфи 26-27: "Такова определение на "проект" е от значение за определянето на понятието за план или проект, както е предвидено в Директивата за местообитанията, която, както става ясно от гореизложеното, има за цел, както и Директива 85/337, да предотврати разрешаването на дейности, които могат да увредят околната среда, без предварителна оценка на тяхното въздействие върху околната среда. Следователно дейност като механичния риболов на кокили попада в обхвата на понятието за план или проект, посочено в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията."

Това обаче може да не е винаги така. Както постанови Съдът на ЕС по дело C-293/17, Coöperatie Mobilisation for the Environment и други, "ако дадена дейност се разглежда като "проект" по смисъла на Директивата за ОВОС, тя може да представлява "проект" по смисъла на Директивата за местообитанията. Въпреки това, самият факт, че дадена дейност може да не бъде класифицирана като "проект" по смисъла на Директивата за ОВОС, не е достатъчен, за да се направи извод, че от това дейността не може да бъде обхваната от понятието "проект" по смисъла на Директивата за местообитанията."

Следователно решаващият фактор е възможното отрицателно въздействие върху природната зона, така че според същото решение пашата на едър рогат добитък или използването на оборски тор върху земята също може да бъде проект по смисъла на Директивата за местообитанията. По този начин проект, който не е включен в Приложения I и II към Директивата за ОВОС, все пак може да представлява проект по смисъла на Директивата за местообитанията.

Законодателството на ЕС е неутрално по отношение на разделянето на проектите на по-малки части. То обаче забранява практика, която води до заобикаляне на процеса на ОВОС чрез умишлено разделяне на проекти на по-малки части, изключени от обхвата на регламентите за ОВОС - т.нар. метод на нарязване на салами. Забраната на метода на нарязване на салами следва ключовото изискване за цялостна оценка, залегнало в Директивата за ОВОС. Що се отнася до свързаните или спомагателните работи, следва да се извърши тест на центъра на тежестта, за да се определи дали тези работи представляват неразделна част от проекта.