Общи принципи
Субсидиарност и пропорционалност
Принципите на субсидиарност и пропорционалност управляват упражняването на правомощията на ЕС. И двата принципа са залегнали в член 5 от ДЕС. Критериите за прилагането им са определени в Протокола (№ 2) за прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към Договорите.
В областите, в които ЕС няма изключителна компетентност, като например опазването на околната среда, принципът на субсидиарност определя обстоятелствата, при които е за предпочитане да се предприемат действия от ЕС, а не от държавите-членки. С други думи, принципът на субсидиарност разрешава намеса на Съюза, когато целите на дадено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки. Субсидиарността е преди всичко политически принцип, нещо като правило на разума. Неговата цел е да регулира упражняването на правомощията и да обоснове тяхното използване в конкретен случай.
Съществуват три предпоставки за намеса на институциите на Съюза в съответствие с принципа на субсидиарност: 1) съответната област не попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза (т.е. неизключителна компетентност); 2) целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки (т.е. необходимост); 3) поради мащаба или последиците си действието може да бъде осъществено по-успешно от ЕС (т.е. добавена стойност).
Принципът на субсидиарност няма за цел да ограничава компетентността на ЕС въз основа на положението на всяка конкретна държава членка, разглеждана поотделно, а изисква единствено предложеното действие, поради своя мащаб или последици, да бъде по-добре постигнато на равнището на ЕС, както и специфичните за различните области, включително вътрешния пазар, разпоредби, предвидени в Договорите (Дело C-508/13 Естония/Парламент и Съвет, параграф 53).
Пример:
По дело C-491/01 British American Tobacco (Investments) and Imperial Tobacco, параграф. 181-183, СЕС заключи, че премахването на различията в производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия, като същевременно се гарантира високо ниво на защита на здравето, е в съответствие с принципа на субсидиарност.
Причините за заключението, че дадена цел на Съюза може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, следва да бъдат подкрепени с качествени и, когато е възможно, с количествени показатели. Добавената стойност може да бъде установена чрез по-ефективна защита на околната среда и човешкото здраве. Ползите за околната среда могат дори да бъдат следствие от хармонизираните правила за пускане на пазара на определени продукти (например продукти от тюлени, вж. дело C-583/11 P, Inuit Tapiriit Kanatami и други срещу Парламента и Съвета.)
Принципът на субсидиарност е тясно свързан с принципа на пропорционалност, който изисква всяко действие на ЕС да не надхвърля необходимото за постигане на целите на Договорите. Съдържанието и формата на действието трябва да съответстват на преследваната цел: 1) мярката е подходяща за постигане на легитимна цел, 2) тя е необходима за постигане на целта и не съществуват по-малко ограничителни средства, 3) мярката няма прекомерно въздействие върху други интереси. Проектите на законодателни актове трябва да отчитат необходимостта всяка тежест, финансова или административна, която пада върху ЕС, националните правителства, регионалните или местните власти, икономическите оператори и гражданите, да бъде сведена до минимум и да съответства на целта, която трябва да бъде постигната.
Пример:
По дело C-358/14 Полша срещу Парламента и Съвета Съдът на ЕС потвърди, че ЕС има право да забрани продажбата на ментолови цигари на европейския вътрешен пазар. Според Съда забраната не може да се счита за явно неподходяща за постигане на целта за улесняване на гладкото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като се изхожда от високото ниво на защита на човешкото здраве, особено на младите хора. Всички по-малко ограничителни мерки не изглеждат еднакво подходящи за постигане на преследваните цели.
Защитата на околната среда като основа за регулиране предоставя на Комисията сравнително широка свобода на преценка, което се дължи на факта, че тя е една от основните цели на Съюза (дело C-41/11 Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne, параграф 57) и че политиката на ЕС в областта на околната среда трябва да се стреми към високо ниво на защита.