Introduction

Принципът на превенция има за цел да предотврати екологичните щети, като например тези върху защитените видове или върху естествените местообитания, водата и почвата, а не да реагира на тях. Той изисква да се предприемат превантивни мерки за предвиждане и избягване на екологични щети, преди те да са настъпили.

За разлика от принципа на предпазливостта (вж. по-долу), принципът за превенция се прилага в правото и политиката, когато рискът от увреждане на околната среда е ясен. Въпреки това принципите на предпазливост и превенция са тясно свързани един с друг; например в случая с химикалите, разрушаващи озоновия слой.

Пример:
През 70-те години на миналия век на международно ниво съществуваше общ консенсус (но без доказателства), че хлорофлуоровъглеводородите могат да разрушат озоновия слой. Поради това употребата им е била предпазна (превантивна). В края на 80-те години на ХХ век се появиха научни доказателства, че разрушаването на стратосферния озонов слой увеличава излагането на ултравиолетова радиация, което увеличава риска от рак на кожата и катаракта при хората и животните. Това наложи прилагането на превантивен подход, изискващ постепенното спиране на използването на хлорофлуоровъглеводороди. До сключването на Монреалския протокол през 1987 г. съществуваше несигурност относно принципа, на който се разчита, но до влизането в сила на протокола през 1989 г. съществуваше научен консенсус относно риска от вреди.

Принципът на превенция е една от единадесетте цели и принципи, изброени в Първата програма за действие на ЕС в областта на околната среда през 1973 г. По-късно той беше приложен към политиката на ЕС за отпадъците (например изгаряне, депониране и отпадъчни води), изискванията за управление на водите, опазването на биологичното разнообразие, оценката на въздействието върху околната среда и други области на екологичното регулиране. В днешно време тя е централна за политиката на планиране и е в основата на много законодателни актове в областта на околната среда.

Пример:
В преамбюла на Директивата за СЕО се подчертава, че приемането на процедури за оценка на околната среда на ниво планиране и програмиране следва да бъде от полза за предприятията, тъй като осигурява по-последователна рамка за работа чрез включване на съответната информация за околната среда при вземането на решения. Включването на по-широк набор от фактори в процеса на вземане на решения следва да допринесе за по-устойчиви и ефективни решения.