Introduction

Английският теоретик на правото А. Уейт оприличава системата на правото в областта на околната среда на многопластов лук, в средата на който се намират принципите и основните положения като общи отправни точки на правния сектор. Именно те са последвани от институтите на материалното и процесуалното право - отделните слоеве на лука. След това кожата се състои от институционално и организационно регулиране, което държи лука заедно. По същия начин може да се добави, че правната защита на околната среда прилича по-скоро на пролетен лук, който е израснал в леха, пълна с други зеленчуци, наполовина диво и наполовина с отдадеността на редица градинари.

Екологичните принципи са в основата на правните рамки, свързани с опазването на околната среда или устойчивото развитие. Те действат като насоки за националните законодатели, съдии и лица, вземащи решения, като придават на правото на ЕС специфична форма и смисъл. Те се използват при вземането на множество решения от страна на правителствата и публичните органи, включително при кандидатстване за планиране, управление на морските защитени зони и работа със замърсени почви. Тъй като принципите на правото на ЕС в областта на околната среда са въплътени в огромен набор от задължителни правни разпоредби, действията в разрез с тях (дори неправилното им тълкуване) са contra legem и могат да представляват нарушение на правото на ЕС.

Една група от екологични принципи се използва при изготвянето на политиките на ЕС от 70-те години на миналия век насам, подобно на по-широк набор от принципи, които бяха договорени в световен мащаб в Декларацията от Рио де Жанейро за околната среда и развитието от 1992 г.

В член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определят четири основни екологични принципа, които трябва да ръководят политиката в рамките на правото на ЕС: "Политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел високо равнище на опазване на околната среда, като се отчитат разнообразните обстоятелства в различните региони на Съюза. Тя се основава на принципа на предпазливостта и на принципите, че следва да се предприемат превантивни действия, че екологичните щети следва приоритетно да се отстраняват при източника и че замърсителят следва да плаща."

Тези принципи са оказали влияние при формулирането на редица разпоредби на правото на ЕС. Освен това се очертава "високо ниво на опазване на околната среда", което е определящо за пропорционалността на директивите и регулаторните действия (вж. по-долу). Тъй като член 191, параграф 2 ДФЕС е насочен към действия на равнище ЕС, тази разпоредба не може да се използва като такава от частноправни субекти, за да се изключи прилагането на националното законодателство в област, обхваната от политиката в областта на околната среда, за която няма прието законодателство на ЕС. По същия начин компетентните органи по околна среда не могат да се позовават на член 191, параграф 2 ДФЕС в областта на околната среда, при липса на национално правно основание, за целите на налагането на превантивни и оздравителни мерки (Решение по дело Fipa Group и други, C-534/13, точки 40-41; Решение по дело Futura Immobiliare и други, C-254/08, точка 48; дело C-172/08 Pontina Ambiente, точка. 33.)

Целият набор от по-широки, общи принципи (включително пропорционалност и субсидиарност) също е от решаващо значение за ефективността на опазването на околната среда и предоставя на националните съдии насоки за това как да прилагат правото на ЕС на практика. Тези принципи, изложени в членове 3, 5, 9-12 от ДФЕС и се прилагат в сферата на политиката в областта на околната среда, но не са конкретно "екологични".