Introduction

Когато съществува несигурност относно риска от увреждане на околната среда, принципът на предпазливост позволява или изисква да се предприемат защитни мерки, без да се чака вредата да се материализира. Във всяко определение на принципа на предпазливостта има набор от общи фактори - наличие на опасност и научна несигурност. В резултат на това принципът на предпазните мерки винаги се отнася до потенциална вреда и служи като инструмент за свързване на несигурната научна информация и политическата отговорност.

Принципът се прилага в световен мащаб за насочване на политиката по въпроси като безопасността на химикалите и храните, качеството на въздуха или изменението на климата. Общоприето е схващането, че концепцията за принципа на предпазливостта в правото на ЕС е насочена към строга предпазливост и следва подхода "по-добре да се предпазим, отколкото да съжаляваме". Например политиките на ЕС за ГМО се основават на стриктно прилагане на принципа на предпазливостта, което ги прави най-рестриктивните в света.

В законодателството на ЕС прилагането на този принцип включва, inter alia, Директивата за стандартите за качество на околната среда, която определя стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества на принципа на предпазливостта. По подобен начин Рамковата директива за водите определя стандарти за различни устойчиви органични замърсители, потенциално токсични метали като кадмий и полициклични ароматни въглеводороди, за да се постигне "добро" качество на водите. Умишленото освобождаване на генетично модифицирани организми, включително изискванията за полеви изпитвания на етапа на научноизследователска и развойна дейност, за да се оцени как използването им може да повлияе на екосистемите, е предмет на Директивата за ГМО.

Защитата на зоната от Натура 2000 също се основава на предпазливост. По-специално, чл. 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията се изисква извършването на оценки на въздействието, когато има вероятност даден план или проект да окаже значително въздействие върху целостта на определено местообитание.

Пример:
По дело C-254/19 Friends of the Irish Environment Съдът на ЕС постанови, че оценка на въздействието трябва да се извърши, когато въз основа на най-добрите научни достижения в тази област не може да се изключи възможността този проект да засегне целите за опазване на съответната територия. Предходна оценка на посочения проект, извършена преди издаването на първоначалното разрешение за проекта, може да изключи този риск само ако съдържа пълни, точни и окончателни изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от строителните работи и при условие че релевантните екологични и научни данни не са се променили, проектът не е изменен или няма други планове или проекти.

Съдебната практика на Съда на ЕС оказа голямо влияние върху по-нататъшното развитие на принципа на предпазливост в правото на ЕС, като важни дела като C-174/82 Sandoz и T-13/99 Pfizer Animal Health срещу Съвета. Принципът е използван за първи път от СЕС по отношение на институциите на ЕС в края на 90-те години в две решения в контекста на кризата с болестта „луда крава“ (дело C-157/96 National Farmers' Union and Others; дело C-180/96 United Kingdom v Commission.) Оттогава тя се използва както по отношение на мерки на институциите на ЕС, така и по отношение на мерки на държавите членки в отклонение от правилата за свободно движение. Във всички случаи действително не е имало научна сигурност относно съществуването или степента на риска за човешкото здраве. Характерно е, че делата възникнаха в областта на витаминозните или обогатени по друг начин храни (дело C-192/01 Комисията срещу Дания), новите храни (дело C-236/01 Monsanto Agricoltura Italia и други), изискванията за етикетиране, приложими към храни и хранителни съставки, състоящи се от или получени от ГМО (дело C-132/03 Codacons и Federconsumatori) и отново „луда крава“ (дело C-504/04 Agrarproduktion Staebelow).