Общи принципи
Ефективност
Съгласно принципа на добросъвестно сътрудничество, съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите членки са длъжни да прилагат изцяло разпоредбите на правото на ЕС. Това означава, че те трябва да тълкуват националното право в съответствие с правото на ЕС, да отказват да прилагат всяка противоречаща му разпоредба на националното право (вж. по-горе), както и да отменят незаконните последици от нарушение на правото на ЕС. Такова задължение има, в рамките на своята компетентност, всеки орган на съответната държава членка (дело C-72/95 Kraaijeveld и др. 61; дело C-435/97 WWF и други, точка 1. 71.)
Пример:
По дело C-201/02 Wells Съдът на ЕС постанови, че компетентните органи на дадена държава членка са длъжни да предприемат в рамките на своята компетентност всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране, че проектите се разглеждат, за да се определи дали има вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда, и ако това е така, да се гарантира, че те ще бъдат подложени на оценка на въздействието. Такива конкретни мерки включват, при спазване на ограниченията, определени от принципа на процесуална автономия на държавите членки, отмяната или спирането на вече дадено съгласие, за да се извърши оценка на въздействието на проекта върху околната среда.
Принципът на ефективност означава също така, че подробните процесуални правила, уреждащи действията за защита на правата, които физическите лица черпят от правото на ЕС, не трябва да правят на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването на тези права (Дело C-71/14 East Sussex County Council, параграф 1. 54-55; дело C-416/10 Križan, параграф 1. 106.)
Пример:
По дело C-115/09 Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen Съдът на ЕС постанови, че неправителствените организации, работещи в областта на околната среда, трябва да могат да се позовават на същите права като физическите лица и че би било в противоречие с целта за предоставяне на широк достъп до правосъдие на засегнатата общественост и в противоречие с принципа на ефективност, ако на тези организации не се позволи да се позовават на нарушаване на норми на правото на ЕС в областта на околната среда единствено на основание, че тези норми защитават обществения интерес (вж. също дело C-570/13 Gruber относно правата на физическите лица).
Задължението на държавите членки да постигнат резултата, предвиден в правото на ЕС, означава също така, че те трябва да гарантират, че нарушенията на правото на ЕС се санкционират при условия, както процесуални, така и материални, които са аналогични на тези, приложими към нарушения на националното право от подобно естество и значение, и които във всички случаи правят санкцията ефективна, пропорционална и възпираща (вж. становището на ГА по дело C-304/02, Комисия/Франция).
Това общо изискване е допълнително уточнено във вторичното право на ЕС, включително в преработената Директива за престъпленията срещу околната среда, която изисква определени престъпления да бъдат наказуеми и дори определя размера на наказанията. Освен това множество директиви на ЕС в областта на околната среда изискват от държавите членки да създадат 1) ефективна система от санкции или 2) ефективна система от санкции с конкретни санкции и мерки, като например отнемане на разрешително, или действия, които да гарантират, че съответствието ще бъде възстановено във възможно най-кратък срок. Още веднъж, санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Пример:
По дело C-487/14 Total Waste Recycling Съдът на ЕС оценява пропорционалността на глобата, наложена от Инспектората за нарушение на законодателството за превоз на отпадъци. Глобата е била наложена на транспортно дружество, което е използвало граничен пункт, различен от съгласувания от компетентните органи. Глобата е била равна на санкция, наложена при пълна липса на разрешение за превоз. Според СЕС националният съд следва да прецени дали размерът на санкцията отразява по-специално рисковете от вреди, които могат да бъдат причинени от конкретно поведение в областта на околната среда и човешкото здраве. Размерът на санкцията не следва да надхвърля необходимото за постигане на целите за осигуряване на високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве, като се вземат предвид всички фактически и правни обстоятелства по делото (вж. също подобно дело C-69/15 Nutrivet: "в рамките на проверката на пропорционалността на такава санкция националният съд е длъжен да вземе предвид по-специално рисковете, които могат да бъдат причинени от това нарушение в областта на защитата на околната среда и човешкото здраве").
На практика пълната ефективност на правото на ЕС може да бъде ограничена. На първо място, директива сама по себе си не може да налага задължения на физическо лице и следователно не може да бъде използвана като такава срещу физическо лице (дело C-122/17 Smith, точка 42). Освен това националният съд, който има задачата да прилага правото на ЕС, понякога трябва да балансира между редица основни права. (Дело C-73/07 Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, точки 52-53). В някои случаи пълното прилагане на дадена разпоредба на правото на ЕС трябва да отстъпи пред общ правен принцип (дело C-234/17 XC и други, точка 53) или пред основно право (дело C-310/16 Dzivev и други, точки 33, 34, 36, 39). По-специално, лишаването от свобода трябва да бъде крайна мярка (становище по дело C-528/15 Al Chodor, точка 55).
Пример:
По дело C-752/18 Deutsche Umwelthilfe Съдът на ЕС разглежда отказа на германско регионално правителство да изпълни съдебно решение, с което се разпорежда на провинция Бавария да измени своя план за качеството на въздуха, като наложи забрана за движение на дизелови автомобили в град Мюнхен. Федерална провинция Бавария обаче отказва да въведе такава забрана, въпреки че срещу нея е издадена заповед за налагане на периодични финансови санкции (плащането на финансови санкции не намалява ресурсите на федералната провинция). Националният съд е обмислял налагане на принудително задържане (затвор) на висшите политически представители, което би могло да влезе в противоречие с Конституцията. СЕС стига до заключението, че националният съд не може да постанови принудително задържане единствено въз основа на принципа на ефективност и на правото на ефективна съдебна защита. Всяко ограничение на правото на свобода трябва да бъде предвидено в закон, който отговаря на изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата.
Пълната ефективност на правото на ЕС и адекватната защита на правата, които лицата извличат от него, могат, когато е уместно, да бъдат гарантирани от принципа на отговорност на държавата за загуби или вреди, причинени на лицата в резултат на нарушения на правото на ЕС, за които държавата може да бъде държана отговорна. Този принцип се прилага във всеки случай, в който държава членка нарушава правото на ЕС, независимо от това кой публичен орган е отговорен за нарушението (дело C-168/15 Tomášová, точки 18-19).