Общи принципи
Приоритет на правото на ЕС
Правото на ЕС има предимство пред правото на държавите членки и изисква от всички органи на държавите членки да прилагат изцяло различните разпоредби на правото на ЕС. Поради това от националните съдилища се изисква да тълкуват националното си право, доколкото е възможно, в съответствие с изискванията на правото на ЕС. Това може да доведе дори до промяна на установената съдебна практика, когато това е необходимо, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на дадена директива (дело C-441/14 DI, точка 33).
Когато не е в състояние да тълкува националното право в съответствие с изискванията на правото на ЕС, националният съд може да бъде задължен да не прилага съдебната практика, която представлява пречка за пълното прилагане на правото на ЕС, и дори всяка разпоредба на националното право, която противоречи на разпоредба на правото на ЕС с пряко действие (дело C-573/17 Popławski, параграфи 58, 61). Не е необходимо страните изрично да се позовават пред националните съдилища на това кои отделни разпоредби от националното право тези съдилища следва да не прилагат или да тълкуват в съответствие с правото на ЕС. Вместо това определянето на тези разпоредби и разработването на подход за отстраняване на евентуални противоречия между националното право и правото на ЕС е част от задължението на националните съдилища да постигнат резултата, предвиден в директивата (становище по дело C-254/19 Friends of the Irish Environment, точки 67, 69). По този начин принципът на предимство на правото на ЕС е позволил да се преодолеят множество процесуални пречки, произтичащи от националното право, в производства, основани на правото на ЕС. В някои случаи той е довел до това, че националният съд е приложил процесуални правила и е приел мерки в ситуации, които не са предвидени в националното право (дело C-415/11 Aziz, точка 64).
Съществуват обаче изключения от задължението за неприлагане на противоречащите мерки, ако е налице първостепенно съображение: Рискът, че отмяната на мярката би могла да създаде правен вакуум, който е несъвместим със задължението на тази държава членка да приеме мерки за транспониране на друг акт на правото на ЕС относно опазването на околната среда (дело C-41/11 Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne) или друг общ интерес. Във всеки случай всяко евентуално запазване на последиците от тези актове може да продължи само толкова дълго, колкото е строго необходимо за отстраняване на констатираното нарушение (дело C-24/19 A и други () и à Nevele).