Introduction

Ефективността на политиката на ЕС в областта на околната среда до голяма степен се определя от нейното прилагане на национално, регионално и местно ниво. При изпълнението на тези задължения националните или местните органи често са ключови участници, както при по-нататъшното конкретизиране на значението на националното законодателство (например чрез заповеди или местни актове), така и при предприемането на действия на място. Например: при определянето на защитени територии, националните органи по околна среда могат да разработят стратегия, а след това местните органи по околна среда фактически да изготвят карта и да определят териториите и да осигурят предприемането на необходимите мерки за защита.

Важен проблем остават недостатъчното прилагане и изпълнение. Мониторингът е от решаващо значение - както за състоянието на околната среда, така и за степента на прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда.

През 2001 г. ЕС прие (необвързващи) Минимални стандарти за екологични инспекции в държавите членки. Те трябва да осигурят ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции за сериозни нарушения на околната среда. Те включват например: незаконно изпускане или изхвърляне на вещества във въздуха, водата или почвата; незаконна търговия с диви животни; незаконна търговия с вещества, нарушаващи озоновия слой, и незаконно транспортиране или изхвърляне на отпадъци.

Мрежата на Европейския съюз за прилагане и изпълнение на законодателството в областта на околната среда (IMPEL) е международна мрежа на органите по околна среда, създадена с цел подобряване на прилагането на законодателството чрез предоставяне на платформа за обмен на идеи и най-добри практики между създателите на политики, инспекторите по околна среда и служителите по прилагането на законодателството.

През май 2016 г. Комисията стартира Преглед на изпълнението на законодателството в областта на околната среда - нов инструмент, предназначен да помогне за постигане на пълно прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда, който върви ръка за ръка с проверката на годността (Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка - REFIT) на задълженията за мониторинг и докладване съгласно съществуващото законодателство на ЕС, така че да ги направи по-прости и по-малко скъпи.

През 1990 г. в Копенхаген е създадена Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), която подпомага разработването, прилагането и оценката на политиката в областта на околната среда и информира широката общественост по този въпрос. През 2020 г. тя публикува шестия си доклад за състоянието на околната среда относно състоянието и перспективите на европейската околна среда.

Що се отнася до наблюдението, ЕС управлява и Европейската програма за наблюдение на Земята (Коперник), която предоставя сателитни данни за наблюдение на околната среда. Що се отнася до замърсителите, Европейският регистър за изпускане и пренос на замърсители (E-PRTR) предоставя ключови данни за околната среда от повече от 30 000 промишлени обекта в ЕС. Данните и от двете програми са със свободен достъп.