Въведение
Член 11 и членове 191-193 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) определят ЕС като компетентен орган за политиката в областта на околната среда. Неговите действия включват много области, като например замърсяването на въздуха и водата, управлението на отпадъците или изменението на климата. Освен това ЕС въведе множество правни инструменти от различните сектори на ОС, като например оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) или интегрираното разрешаване на промишлени емисии.
Достиженията на ЕС в областта на околната среда са всеобхватни и амбициозни. Те се състоят от няколкостотин законодателни акта и международни договори. Счита се, че повече от 80 % от националното законодателство на държавите-членки в областта на околната среда се основава на законодателството на ЕС. Специфичният характер на опазването на околната среда спомогна за изясняването и задълбочаването на много аспекти на правото на ЕС през последните години. През сравнително кратката си история правото на ЕС в областта на околната среда е приело редица уникални правни инструменти и нови начини на регулиране преди въвеждането им в други области на правото на ЕС. Примерите включват въвеждането на доброволни икономически инструменти, но също така и налагането на финансови санкции на държавите членки за неизпълнение на техните задължения.
Същевременно опазването на околната среда е основна конкурентна възможност за Европейския съюз и прилагането му е от съществено значение и по чисто икономически причини. Годишният оборот на екологичната индустрия на ЕС се оценява на стотици милиарди евро и поради това несигурността относно възможностите за прилагане, насоките и сроковете на законодателството може да доведе до значителни разходи под формата на пропуснати възможности. Така например, пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на отпадъците се оценява като възможност за създаване на стотици хиляди работни места.
Съдът на ЕС, Комисията, Комисията по петиции на Европейския парламент и Европейският омбудсман са замесени в най-голям брой нарушения на правото на ЕС.