Introduction

Общностното законодателство в областта на околната среда може да се проследи до 70-те години на миналия век. По онова време първичното право на ЕО (Европейската общност) все още не съдържаше отделна политика в областта на околната среда. Едва в Единния европейски акт (1987 г.) се появява изричен мандат за регулиране на околната среда. Договорът от Маастрихт (1993 г.) е друго значимо събитие, което включва опазването на околната среда сред основните цели на Общността, закрепва някои от нейните принципи и придава значение на програмите за действие, разработени от началото на 70-те години на миналия век. През 1999 г. с член 3в от Договора от Амстердам бе възложено интегрирането на опазването на околната среда във всички секторни политики на ЕС, така че да се насърчи устойчивото развитие. През 2007 г. с Договора от Лисабон, изменението на климата и устойчивото развитие бяха определени като приоритет. Той също така предостави на ЕС статут на юридическо лице за сключване на международни споразумения.

Вече повече от 50 години програмите за действие определят приоритетите в опазването на околната среда. Те спомогнаха за формирането на екологичната програма , включително нейните принципи. Например първата програма за действие в областта на околната среда (1974-1975 г.) поставя цели само за две години, но определя основните цели на политиката на Общността в областта на околната среда. В две следващи програми за действие (за периода 1977-1981 г. и 1982-1986 г.) беше възприет малко по-различен подход. Те значително разшириха кръга от екологични проблеми, които трябваше да бъдат разгледани на общностно равнище, и въведоха конкретни инструменти за тази цел, които трябваше да бъдат превърнати в задължителни правни изисквания.

Поради това, дори и без изрична компетентност, през 70-те и 80-те години на миналия век беше прието важно законодателство. Може би най-значимият законодателен акт, приет през 70-те години, е Рамковата директива за отпадъците от 1975 г. (75/442/ЕИО), която изисква от държавите-членки да предприемат подходящи мерки за насърчаване на предотвратяването на замърсяването, рециклирането и преработването на отпадъците. През 1979 г. Директивата за птиците (79/409/ЕИО) очакваше определяне на специални защитени зони, последвана от Директивата за местообитанията от 1992 г. (92/43/ЕИО) като централен законодателен акт на Общността за опазване на биологичното разнообразие. През 1982 г. Директивата "Севезо I" (82/501/ЕИО) установява един-единствен стандарт за ефективност при предотвратяването на големи аварии в стационарни промишлени инсталации, който изисква от операторите да предприемат всички необходими мерки (както технически, така и организационни) за предотвратяване на аварии и ограничаване на тяхното въздействие. Приемането на Директивата за ОВОС през 1985 г. (85/337/ЕИО) отбеляза забележителна стъпка към интегриран превантивен подход в опазването на околната среда.

Разбирането на развитието на правото на ЕС в областта на околната среда е от полза за правилното му прилагане. Законодателството в областта на околната среда се преразглежда непрекъснато, изменя се и, ако е необходимо, се преработва. Например Рамковата директива за отпадъците беше преработена през 2008 г. (2008/98/ЕО), Директивата за птиците беше преработена през 2009 г., а Директивата за ОВОС - през 2011 г.

Въпреки това основните определения, правни понятия (като отпадъци) и изисквания обикновено остават сходни или непроменени, като следват същите общи принципи, залегнали в първичното право. Следователно съдебната практика, отнасяща се до по-старите версии на законодателството в областта на околната среда, запазва своята актуалност, въпреки че новите версии често отразяват най-важните решения на Съда на ЕС и добрите примери от практиката. Освен това Съдът на ЕС редовно подчертава, че законодателството в областта на околната среда е гъвкаво и динамично - и следва да се тълкува с оглед на възможното технологично развитие.

Законодателството на ЕС в областта на околната среда се влияе от международното право в много области. Конвенцията от Орхус от 1998 г., която предоставя на публични права като достъпа до информация, участието на обществеността и достъпа до правосъдие, е първият международен инструмент, приложен към институциите на ЕС. ЕО подписа конвенцията през юни 1998 г. и я сключи през февруари 2005 г. Всички държави-членки също са страни по конвенцията.

Понастоящем ЕС играе ключова роля в международните преговори за околната среда. Той е страна по многобройни глобални, регионални или субрегионални многостранни споразумения в областта на околната среда по широк кръг от въпроси, като например опазването на природата и биологичното разнообразие, изменението на климата и трансграничното замърсяване на въздуха или водата. ЕС помогна за оформянето на няколко важни международни споразумения, приети през 2015 г. на равнище ООН, като Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (която включва 17-те глобални цели за устойчиво развитие и свързаните с тях 169 цели), Парижкото споразумение относно изменението на климата и Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия. Освен това тя стана страна по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES), подчертавайки своята отдаденост на опазването на биологичното разнообразие и ограничаването на незаконната търговия с диви животни.

През последното десетилетие "зелената" програма беше изведена на преден план в политиката на ЕС. Най-важното е, че Европейската зелена сделка, одобрена през 2020 г., представлява набор от политически инициативи на Европейската комисия, чиято основна цел е да направи ЕС неутрален по отношение на климата през 2050 г. Тя обхваща много области - от селското стопанство до промишлеността.