Introduction

Докато тълкуването на решение за издаване на разрешение за инсталация не създава проблеми, терминът "съществена промяна" е по-труден за тълкуване. Съдът на ЕС за първи път се ръководи от този термин в решението си по неотдавнашно дело C-43/21, FCC Česká republika, относно експлоатацията на депо за отпадъци. СЕС постанови, че съгласно чл. 3, т. 9 от IED на дадена промяна трябва да се квалифицира като съществена, ако са изпълнени две условия, първото от които се отнася до съдържанието на промяната, а второто - до потенциалните ѝ последици. Тези две условия са кумулативни. Самото удължаване на периода на депониране не представлява промяна в размерите на съоръжението или в капацитета за съхранение, предвиден в първоначалното разрешение, и следователно не представлява промяна в мащаба на съоръжението. То не променя по никакъв начин функцията или естеството на депото за отпадъци. Следователно самото удължаване на срока на депониране на отпадъци не представлява промяна в съоръжението, независимо от неговото естество или функция. Тъй като IED не споменава продължителността на експлоатацията като характеристика на функцията на инсталацията, която задължително би трябвало да бъде включена в разрешителното, той дори не изисква разрешението за удължаване на експлоатацията да бъде предмет на ново разрешително.

По дело C-626/22, Ilva и други, Съдът на ЕС постанови, че държавите членки са длъжни да предвидят, че предварителната оценка на въздействието на дейността на съответната инсталация върху околната среда и човешкото здраве трябва да бъде неразделна част от процедурите за издаване или преразглеждане на разрешение за експлоатация на такава инсталация съгласно посочената директива. Освен това, за целите на издаването или преразглеждането на разрешително за експлоатация на инсталация по тази директива, компетентният орган трябва да вземе предвид, освен замърсяващите вещества, които могат да бъдат предвидени с оглед на естеството и вида на съответната промишлена дейност, всички замърсяващи вещества, които са предмет на емисии, научно признати за вредни, които могат да бъдат изпускани от съответната инсталация, включително и тези, които се генерират от тази дейност, но не са били оценени по време на първоначалната процедура за издаване на разрешително за тази инсталация. Според СЕС, IED не допуска национална правна уредба, съгласно която срокът, предоставен на оператора на инсталация за изпълнение на мерките за опазване на околната среда и човешкото здраве, предвидени в разрешението за експлоатация на тази инсталация, е бил многократно удължаван, въпреки че са били установени сериозни и значителни рискове за целостта на околната среда и човешкото здраве. Когато дейността на съответната инсталация представлява такъв риск, във всички случаи експлоатацията на тази инсталация трябва да бъде спряна.

Поради това оценката е неразделна част от процедурите за издаване или преразглеждане на разрешителни за съоръженията на IED и разширява рамките на тези оценки, като включва замърсяващи вещества, които са предмет на емисии, научно признати за вредни, които могат да бъдат изпускани от съответната инсталация, а не само предвидими. Съдът на ЕС взема предвид дори делата на фабрика "Илва" пред ЕСПЧ.

Що се отнася до висящите дела, по дело C-224/24, Società Eredi Raimondo Bufarini II, -националните съдилища питат СЕС дали "определението за "наличие на опасни вещества" в член 3, точка 12 от Директива 2012/18/ЕС 1 не допуска практика, при която определянето на количествата опасни вещества, налични в инсталация за третиране на отпадъци, се извършва чрез оперативна процедура, прилагана от оператора (и евентуално разрешена с разрешението, предвидено в член 23 от Директива 2008/98/ЕО 2 или член 4 от Директива 2010/75/ЕС 3 ), която класифицира отпадъците като "смеси" по смисъла на член 3, точка 11 от Директива 2012/18/ЕС и предвижда постоянен контрол на количеството на опасните вещества, налични в инсталацията, и гарантира, че не се превишават долните и горните прагове, предвидени в колона 2 и колона 3 от приложение I към Директива 2012/18/ЕС?"

Съдебната практика по отношение на Директивата за КПКЗ от 1996 г., макар и не много изчерпателна, все още е актуална. Например по дело C-585/10, Møller, Съдът на ЕС тълкува термините "свиня-майка" и "юница" за целите на разрешаването на инсталации за интензивно отглеждане на свине. Той стигна до заключението, че "места за свине майки" трябва да се тълкува в смисъл, че включва и места за женски прасета (женски прасета, които вече са били обслужвани, но все още не са се опрасили). Случаят илюстрира, че регулирането на промишлените емисии се ръководи от екологични принципи и следователно тълкуването на ключовите термини може да се различава от значението им в регулирането на селското стопанство.