Introduction

След влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. Хартата на основните права на Европейския съюз има същата правна сила като Договорите на ЕС. С ХОПЕС не се създават нови правомощия за Съюза. Нейното значение обаче надхвърля простото правно произнасяне, като действа като катализатор на амбициозни политики в областта на околната среда. В това отношение Хартата на ЕС оправдава очакванията, че ще послужи за разширяване на влиянието на европейското право и политика или поне като източник на вдъхновение за по-нататъшни действия на ЕС.

При бегъл преглед значението на Хартата на ЕС в областта на опазването на околната среда може да не е лесно забележимо. Единствено член 37 от нея се отнася пряко до опазването на околната среда: "Високото ниво на опазване на околната среда и подобряването на качеството на околната среда трябва да бъдат интегрирани в политиките на Съюза и осигурени в съответствие с принципа на устойчивото развитие."

Формулировката на член 37 от Хартата на ЕС подчертава два ключови елемента по отношение на качеството на интегриране на екологичните аспекти в политиките на ЕС: трябва да се постигне високо ниво на опазване на околната среда и регулирането трябва да има за цел да подобри състоянието на околната среда. Тези елементи са от съществено значение, защото сигнализират, че простото интегриране на опазването на околната среда (отчитане) не е достатъчно. Очевидно е, че член 37 от Хартата на ЕС не изменя отделните политики на ЕС, които са установени в ДФЕС, и очевидно е с по-ниска сила, отколкото би било такова пряко изменение. Въпреки това той служи като широкообхватен обяснителен инструмент. Изискването за високо ниво на опазване на околната среда следва основната цел на политиката в областта на околната среда, определена в чл. 191, параграф 2 от ДФЕС (Политиката на Съюза в областта на околната среда има за цел високо ниво на защита) и разширява тази цел до други политики на ЕС. Следователно, по принцип, амбициозният характер на опазването на околната среда трябва да бъде присъщ на правото на ЕС, независимо от правното основание.

Практическото въздействие на принципа за високо ниво на опазване на околната среда беше например обяснено от генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело C-6/03 (Deponiezweckverband Eiterköpfe):"...постигането на високо ниво на защита и подобряване на качеството на околната среда се превърна в една от целите на европейската интеграция, чието постигане изисква разработването на подходяща политика (член 2 и член 3, параграф 1, буква л) от Договора за ЕО), (21) от което следва, че приемането на по-строги национални мерки трябва да бъде съобразено с насоките на Общността, тъй като несъвместими могат да бъдат не само конкретните разпоредби, но и програмите, изготвени в тази наднационална сфера."

В сравнение с чл. 191, параграф 2 от ДФЕС, чл. 37 от ХОПЕС не се предвижда изричен коректив, който да ограничава принципа на високо ниво на опазване на околната среда. 191, параграф 2 от ДФЕС изисква да се вземе предвид разнообразието на ситуациите в различните региони. С други думи, регламентът, приет в рамките на политиката на ЕС в областта на околната среда, трябва да определя различни цели за отделните държави членки или техните региони, ако ситуацията в регионите го изисква. Въпреки това това изискване може да бъде изведено от принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Принципът на високо ниво на опазване на околната среда създава правна рамка, която при спазване на принципа на пропорционалност, цели по-строги правила от необходимия минимален стандарт. Съдът на ЕС често се позовава на принципа на високо ниво на опазване на околната среда, когато даден регламент на ЕС се оспорва като твърде строг. Като пример може да се посочи дело C-358/14 (Полша/Парламент и Съвет), по което Полша оспорва забраната на ЕС за пускане на пазара на тютюневи изделия, съдържащи ментол като характерен аромат. Тя твърди, че тази мярка е твърде строга и не е подходяща за постигане на целта за защита на човешкото здраве. Съдът на ЕС заключава, че, наред с другото, "законодателят на ЕС е преценил, от една страна, икономическите последици от тази забрана и, от друга страна, изискването да се осигури, в съответствие с член 114, параграф 3 ДФЕС, високо ниво на защита на човешкото здраве по отношение на продукт, който се характеризира със свойства, които са канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията" (точка 102).

Принципът на високо ниво на опазване трябва да бъде отчетен при вземането на решения, включително и при преценката на съдебната власт. По този начин, например, Съдът на публичната служба отложи отмяната на недействителния акт на ЕС, тъй като отмяната на обжалваното решение с незабавно действие би противоречала на целите за осигуряване на високо ниво на опазване на околната среда по дело T-699/17 (Полша/Комисия).

Освен това член 47 от ХОПЕС гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, което е от съществено значение за съдебните спорове в областта на околната среда и - в по-широк контекст - за прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Той дава възможност на лицата да търсят обезщетение чрез съдилищата, като насърчава правна среда, в която опазването на околната среда може да бъде активно защитено. В него се посочва, че "Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са нарушени, има право на ефективна защита пред съд в съответствие с условията, предвидени в настоящия член. Всеки има право на справедливо и публично разглеждане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможност да бъде консултиран, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото такава помощ е необходима за осигуряване на ефективен достъп до правосъдие."

Член 47 от ХОПЕС служи като силен аргумент за прякото прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда, ако изискванията на Орхус не са изпълнени или ако съществуват пречки за ефективен съдебен контрол. Въпреки това неговите гаранции надхвърлят изискванията на Орхуската конвенция, тъй като се отнасят за по-широк кръг от лица. Например по дело C-197/18 (Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и други) Съдът на ЕС заключи, че Директивата за нитратите е пряко приложима. Той постанови, че засегнатите физически и юридически лица, каквито са жалбоподателите в главното производство (вкл. община и водоснабдително дружество), следва да могат да изискват от компетентните национални органи да изменят съществуваща програма за действие или да приемат допълнителни мерки или засилени действия.

Връзката между членове 37 и 47 от ХОПЕС се засилва с течение на времето, отразявайки заплахите за околната среда. Подкрепен от ценностно ориентиран език в член 37 от Хартата на ЕС и в Договорите на ЕС, ЕС успя да формулира изменението на климата като въпрос на правата на човека и на правосъдието. По подобен начин, за да подчертае значението на член 37 от ХОПЕС, ЕС издигна защитата на околната среда до равнището на конституционност. Вследствие на това, екологичните проблеми играят решаваща роля в отношенията между инвеститор и държава: Член 37 от Хартата на ЕС може да се окаже жизнеспособна защита за държавите членки, които приемат мерки в областта на изменението на климата и околната среда.